Обречен на мълчание

— Сестра Тереза ми каза, че е срещала Дай-юй преди това по време на някаква служба в катедралата в Уей. Знаела е, че бак си е бил от взвода на Дай-юй и се е възползвала от възможността да говори с него за слабостта на лекаря към малки девственици. — Той огледа залата. — Не мисля, че с това се отклонявам от основния проблем в този процес. И ще ви кажа в какво разказите на монахинята, на Бранд и Фарли съвпадаха. Всички те казаха, че американските войници умишлено и жестоко са избили цяла болница, пълна с невъоръжени беззащитни хора.

— Може би ще успеем да го установим, така че да не остане никакво съмнение във фактите — каза майор Харпър. — Но както се оказва сега е обвинен само един човек — командващият офицер — лейтенант Тайсън. Наистина имаме известни основания да считаме, че неговата роля в предполагаемото престъпление не е била толкова значителна, колкото са ни накарали да смятаме — или както вие сте го представили във вашата книга…

— Майоре, знаете, че съм бил офицер от военноморската пехота — каза Пикард, — и знам какви са били задълженията на лейтенант Тайсън. И ако той не е съумял да изпълни задълженията си, трябва да отговоря за това сега. Но не по този начин. Това е някакво сатанинско изопачаване…

Полковник Пиърс се изправи, но Корва също стана и каза високо към него в разделящото ги пространство:

— Щом свидетелят може да дава показания, основани на слухове, то безспорно може да изкаже и личното си мнение.

— Моля ви, седнете — рязко каза Гилмър. — И двамата. Продължете, господин Пикард.

— Искам само да добавя — продължи Пикард, — че мисля, че доктор Бранд ме е излъгал за едно много важно нещо. Не мисля, че Тайсън изобщо е давал непосредствена заповед да застрелят когото и да е в болницата. Мисля, че войниците на Тайсън са се разбунтували. Мисля, че той е бил също жертва, както и всички останали в болницата. Всъщност мисля, че хората от взвода му също са били жертва. Жертва на войната, на умората от боевете, на шока. Мисля, че ако намерите сестра Тереза, тя ще може да ви каже повече от който и да било друг за действията на лейтенант Тайсън през онзи ден.

— Защо не сте включили тези неща в книгата си, господин Пикард? — попита майор Харпър след като почака известно време.

— Аз също съм си задавала този въпрос — отговори Пикард. — И нямам отговор.

— Добре. Каза ли ви сестрата как лейтенант Тайсън е пощадил или спасил живота й? — попита тя.

— Не. Трябва да имате предвид, че освен наличието на езикова бариера, аз бях болен и не в най-добрата си форма. Често ми се иска да бях имал и друга възможност, за да довърша този разговор.

— С всички ни е така — отбеляза Керън Харпър. — Нямам повече въпроси — каза тя, поемайки си дълбоко дъх.

— Представителите на правителството ще желаят ли да разпитат свидетеля? — обърна се полковник Гилмър към полковник Пиърс.

Полковник Пиърс изглежда не беше подготвен за този въпрос. Той се посъветва с асистентите си, после стана и каза:

— Нямаме въпроси.

— Защитата желае ли да разпита свидетеля? — обърна се полковник Гилмър към Корва.

— Имам един въпрос към господин Пикард — стана Корва. Той погледна към Пикард. — Вие не сте били очевидец на обсъжданите събития и затова нито обвинението, нито защитата не сметнаха за подходящо да ви призоват за техен свидетел. Но вие сте единствената ни връзка със сестра Тереза. Искам да ви попитам следното: съвпада ли историята, която сте чули от сестра Тереза, с историята, която сте чули от Стивън Бранд, що се отнася до ролята на обвиняемия в инцидента при болницата?

— Не, не съвпада.

— Благодаря. — Той погледна към Керън Харпър. — Нямам повече въпроси.

— Нямам повече въпроси — каза Керън Харпър на полковник Гилмър.

— Имате ли въпроси? — обърна се Гилмър към Пиърс.

— Не, нямам.

— Свидетелят е свободен — каза полковник Гилмър на Андрю Пикард.

Пикард стана и се приближи до масата на защитата.

— Не сте ли малко възрастен, за да се обличате така — попита той тихо Тайсън.

— Кажете го на армията.

— Успех — усмихна му се Пикард. Той тръгна към вратата, която сержант Лестър държеше отворена и излезе.

Полковник Гилмър отпи вода от чашата пред него. Керън Харпър се върна на мястото си. В стаята настъпи тишина.

— Знаеш ли защо маймуната е паднала от дървото? — прошепна Корва в ухото на Тайсън.

— Защо?

— Защото е била мъртва.

— Нямам нужда от повече ободряващи шеги — каза Тайсън, като си пое дълбоко дъх.

— Лейтенант, станете, моля — обърна се полковник Гилмър към Тайсън.

Тайсън се изправи.

— Лейтенант Тайсън, по-рано по време на това слушане аз ви казах, че имате право да направите изявление или да мълчите. Бихте ли искали да ви дам отново възможност да се изкажете?

— Доколкото разбирам — каза Тайсън, — ако направя изявление без да съм положил клетва, мога да бъда разпитван само по онова, което кажа, но не и по другите въпроси, свързани с делото.

— В общи линии това е вярно. Искате ли да направите някакво изявление?

— Не, сър — изправи се Корва.