Обречен на мълчание

— Да, сър — каза Тайсън. — Не възнамерявам да полагам клетва, затова ще го направя оттук и ще бъда кратък. След като сега вече разбирам какво значи да се правят изявления с оглед на намаляващи и смекчаващи вината обстоятелства, бих искал да кажа нещо. Искам да ви кажа, полковник Гилмър, че се чувствам готов да се изправя срещу военен съд, за да се оневиня, ако смятате, че няма друг начин за отменяне на тези обвинения. Но ако решите да не предавате тези обвинения на общ военен съд, мисля, че ще трябва да препоръчате на армията да намери начин, за да възстанови името и честта ми пред общественото мнение. Оттеглянето на обвиненията няма да бъде достатъчно, за да възмезди онова, което бе сторено. — Тайсън седна.

— Не вярвам, че искането ти за публично извинение ще събуди симпатиите на армията и на генерал Ван Аркън — прошепна му Корва. — Мисля, че по-скоро биха те предали на военен съд, което изглежда е точно онова, което искаш.

— Този военен съд трябваше да се състои преди осемнайсет години — отвърна му Тайсън.

Полковник Гилмър се обърна към масата на обвинението:

— Искате ли да разпитате лейтенант Тайсън по нещо, свързано с казаното от него?

— Не, не искам — отговори полковник Пиърс, — но и не мога да оставя това заявление без коментар. — Той погледна към Тайсън. — В пълно противоречие с онова, което казахте, оттеглянето на обвиненията е единственото нещо, което армията би трябвало да направи, за да възстанови честта и доброто ви име в очите на армията… И ако имате някакви проблеми в цивилния си живот, това изобщо не засяга армията.

Тайсън се изправи, но Корва го дръпна надолу да седне.

— Ще иска ли защитата да добави още нещо? — погледна полковник Гилмър към Корва.

— Не, сър.

Полковник Гилмър погледна часовника си, изкашля се и каза:

— Целта на това разследване бе да установи дали обвинението и подточките към него, предявени срещу обвиняемия, са основателни и дали това обвинение и подточки са изготвени в подобаваща форма. Препоръките, които ще дадем в резултат на това разследване имат пожелателен характер и в никакъв случай не обвързват институциите, които са разпоредили провеждането му.

Гилмър погледна към някакво листче пред себе си.

— За да достигна до заключението си по този случай ще взема предвид не само характера на престъплението и доказателствата по случая, но също така и военното досие на обвиняемия и възприетата практика, че следва да се пристъпва към общ военен съд само в случаите, когато обвиненията не могат да бъдат отклонени или санкционирани по никакъв друг начин, в съответствие с военната дисциплина.

Полковник Гилмър огледа притихналата зала.

— Моят доклад с препоръките ми ще бъде предаден на инстанциите, разпоредили това разследване. Копие от него ще бъде предоставена на обвиняемия. Заседанието се закрива.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЪРВА

Бенджамин Тайсън започна последната си обиколка от кроса на обширния открит стадион зад щаба на базата.

Стадионът беше забулен от легналата ниско по земята мъгла, типична за късните септемврийски вечери, която скриваше всичко, освен светлините на околните сгради. Тайсън тичаше бавно през лепкавата мъгла, осъзнавайки, че се е загубил в объркващата бяла пелена.

Видя високия бял пилон на знамето да се издига като корабна мачта над мъглата и промени посоката на движението си, минавайки от лявата страна на стълба. Пресече една бетонна пътека и се намери на Лий авеню. Намали крачка и се насочи към щаба.

Един патрулен джип намали и спря до него, а мъжът на дясната седалка до шофьора му извика:

— Още ли продължавате, лейтенанте?

Тайсън разпозна гласа. Той извърна глава към джипа, който караше до него.

— И на вас не би ви навредило, капитане. Капитан Галахър изръмжа нещо в отговор.

— След като така и така сте се насочили в тази посока — извика му той, — защо не минете да се разпишете в щаба? Вече е почти девет вечерта.

Тайсън не отговори. Той на няколко пъти смени темпото, карайки шофьора да намалява и да ускорява, за да бъде наравно с него.

— Тогава ще трябва да се върнеш в стаята си, синко — добави капитан Галахър. — Не се шегувам. Вие ни поставяте в доста неловко положение и затова решихме да вземем мерки срещу целонощните ви похождения.

Тайсън отново не отговори.

— Не ти ли липсва жена ти? — попита саркастично Галахър.

— Върви по дяволите.

— Внимавайте, лейтенанте. Ще ви ритна по задника. — След това добави с помирителен тон: — Опитвам се да ви помогна.

— Тук някъде май се подготвя някакво престъпление — каза Тайсън на капитана от военната полиция. — Защо като добро ченге не отидеш и да го разкриеш?

Капитан Галахър каза нещо на шофьора и джипът ускори надолу по пътя. Тайсън намали скоростта и премина в ходене, след което зави по пътеката към щаба. Изтри потта от очите си и бутна с рамо стъклената врата. Дежурният сержант зад прозорчето на пропуска беше известният му сержант Лестър от следствието по член 32. Той вдигна поглед от бюрото си в малката стаичка на дежурния.

— Хей, лейтенанте, как сте?

— Прилично за човек, който живее ден за ден.