Обречен на мълчание

— Дошли сте, за да се разпишете, нали? — разсмя се Лестър и се изправи.

— Не, сержанте. Търся си кучето.

— Забранено е да се държат кучета в базата.

— И аз така му казах. Къде е книгата?

— А… да… Да, сър. Тя е при полковник Левин. Той е горе и иска да се явите на рапорт при него.

— Да не би така да значи, че иска да ме види?

— Същите глупости. Само че трябва да направите и онзи смешен жест с ръката. — Лестър енергично козирува и се засмя.

Тайсън взе стълбите нагоре по три, направи няколко тренировъчни боксови движения докато вървеше по коридора за забавление на две служителки и влезе в приемната на адютанта. Пристъпи до вратата на полковник Левин и рязко почука.

— Влез — извика Левин.

Тайсън отвори вратата, приближи се до бюрото му и козирува.

— Сър, лейтенант Тайсън рапортува. Левин също козирува.

— Седнете. Изглеждате уморен.

— Да, сър. — Тайсън седна на стола срещу бюрото. Стаята беше почти тъмна, осветявана само от настолната лампа, която бе насочена към документите пред Левин и оставяше лицето му в сянка.

— Пропуснал си доста дни, в които е трябвало да се разписваш — обади се Левин от тъмнината.

— Да, сър.

— И отново си тичал — отбеляза Лени.

— Да, сър. Тренирам за бягството си.

Левин се разсмя. Той стана, отиде до един шкаф и се върна с бутилка вече приготвени коктейл Манхатън и две водни чаши. Наля две питиета и подаде едното на Тайсън.

Тайсън остави чашата си на края на бюрото на полковника. Загледа се в ръцете на Левин, останали в кръга светлина. Пръстите на лявата му ръка бяха оцветени от никотин. Тайсън почака, после сам наруши мълчанието.

— Работите до късно?

— Да, утре е празник. Утре е Йом Кипур. — Деня на изкуплението. Искам до обяд да съм свършил с работата си.

— Да. Утре синът ми не е на училище.

— Как вървят нещата вкъщи?

— Както може да се предположи. Грижите за детето и развлеченията му ни създават известни проблеми.

— Знам. Имам трима сина. Но вече пораснаха.

— И те ли са в армията? — усмихна се Тайсън.

— А, не. Нагледаха й се. Доста е тежко за семейния живот. Имах три тежки назначения. Едното беше за година и половина в Корея. Съпругата на военния трябва да бъде много особена жена. Иска се и доста голямо взаимно доверие, когато хората се разделят за толкова дълъг период от време.

Тайсън се зачуди дали в това нямаше и някакво послание за него. Пийна си от топлия Манхатън.

— Есента дойде — отбеляза Левин. — Преди харесвах този сезон, но с годините започнах да чакам с нетърпение пролетта и лятото. „Сега е есен, когато плодовете падат и започва дългото пътуване към забравата… построи ли своя кораб на смъртта, о, построи ли го?“

— Това въпрос ли е? — Тайсън довърши питието си.

— Не, това беше Д. X. Лоурънс. — Левин взе полуизгоряла пура от пепелника и я запали, като клечката кибрит за миг освети лицето му. Кълбетата пушек изчезнаха в тъмнината. — Това което действително ме ядосва — продължи той, — е, че армията всъщност не иска да има процес. Но се чувстват задължени да го направят заради пресата, Белия дом. Конгреса, който им одобрява бюджета, министъра на отбраната и главнокомандващия на армията и дори заради собствения си правен отдел.

Тайсън разгърна парче станиол, в което си носеше цигара и кутия кибрит. Запали си цигарата без да поиска разрешение.

— Има нещо непристойно в това да носиш цигари в екипа си за бягане.

Левин изглежда не го чу, погълнат от собствените си мисли.

— Ако този случай бе разкрит преди осемнайсет години, когато все още си бил на действителна военна служба, армията щеше да разполага с десетки възможни варианти за действия, както за тях, така и за тебе. Но по някаква зла ирония на съдбата времето е работило срещу теб. И възможностите са се ограничили до това да те подведат или да не те подведат под обвинение за убийство — добави той.

Тайсън загаси недопушената си цигара в пепелника на Левин.

— Предложих им възможността да ми се извинят публично.

— Армията не приема извинения от офицерите и хората си — слабо се усмихна Левин, — така че не смятам, че можеш да очакваш подобно нещо от тяхна страна.

— Странен обичай.

— Имаме да обсъдим някои делови въпроси с теб — каза Левин, извади един кафяв плик от дясното чекмедже и го остави на бюрото, след това извади от плика лист хартия. — Преди малко пристигна куриерът от форт Дикс. Това — той подаде на Тайсън един попълнен формуляр с приложени към него няколко машинописни страници, — е копие от заключението на длъжностното лице, натоварено с разследването. Ако погледнеш какво пише долу на страница трета, подточка седемнайсет, ще видиш, че полковник Гилмър е предложил да бъдеш изправен пред общ военен съд.

Тайсън остави документите на бюрото на Левин без да ги погледне.

— Генерал Питърс, следвайки мнението на юридическия си съветник, се е съгласил с тази препоръка — продължи Левин. — А това — Левин му протегна един-единствен лист, — е твоето копие от заповедта за свикване на военен съд от общ характер.

Тайсън приближи листа до лампата и прочете късия текст на документа.