Обречен на мълчание

Корва отвори вратата и се измъкна навън. Тайсън го последва. Те стояха под лъчите на хладното октомврийско утринно слънце между спрялата кола и вратата. Тайсън погледна над покрива на колата.

— Защо са се събрали там всички тези хора?

— Защото не могат да влязат вътре. Пускат само с покани. Но те искат да покажат, че са част от всичко това. Затова стоят там.

Тайсън не отговори.

— Всъщност те трябва да са военни или семейства на военни — добави Корва, — защото базата е затворена за цивилни лица от снощи. Изключение правят само за работещите тук и за онези, които имат пропуски за процеса.

— Трябваше да искаме парите от пропуските за процеса, Винс.

— Да. Щеше да ми плати хонорарите.

Тайсън осъзна, че хората на пътеките, водещи към църквата гледат към него. Някои му махнаха, други го снимаха. Биха се приближили повече, ако нямаше половин дузина военни полицаи, заградили тази част от поляната.

— Стига сме давали възможност на фотографите — каза Корва. — Да влизаме. — Корва се пресегна да отвори вратата, но тя бе дръпната отвътре и постовия с изрядно лъсната бяла каска и бял колан, от който висеше кобура на автоматичен пистолет. Корва направи знак на Тайсън да влезе през вратата.

Тайсън си свали шапката, докато вървеше по дългия бял коридор. От двете му страни имаше врати, над всяка от тях имаше малка конзола в стената, от която висяха червени надписи: Отговорник по църковната дейност, Капитан Смит, Свето причастие и накрая още една табелка с надпис Равин Ели Хко Уейц, майор, Духовнически корпус. Корва спря пред тази врата.

— Когато пристигнах тук днес — каза той на Тайсън, — пред портала се бяха събрали буквално хиляди хора с плакати призоваващи за най-различни неща — от „Свобода за Тайсън“ до „Застреляйте копелето“. — Той замълча. — Отприщили са се много чувства, Бен. Повдигат се много стари въпроси, но не видях никого, който да знае отговорите.

— Това е така, защото задават погрешни въпроси. Корва почука на вратата на равина, после я отвори. Равин Уейц, пълен човек със сива къдрава коса, стана иззад бюрото си. Беше облечен в цивилен кафяв памучен костюм.

— Добро утро, господа. — Той стисна ръцете на Тайсън и на Корва.

— Много любезно от ваша страна, че ни предложихте кабинета си, равине — каза Корва.

— Да съм го предложил? Нищо не съм предлагал. Казаха ми: „Съдът се нуждае от помещения.“ Теглихме чоп и на моето листче пишеше „защитата“. Така че сега ще ви кажа довиждане. Но първо исках да ви кажа добър ден. — Равин Уейц взе дипломатическото си куфарче. — Колко ще продължи всичко това?

— Не мога да кажа — сви рамене Корва. — Днес е понеделник… Може би всичко ще свърши до петък…

— Кабинетът ще ми трябва в петък вечер преди службата. Тогава е шабата.

— Да, сър. Знам.

— Ще бъдете ли сред зрителите? — попита Тайсън. Майор Уейц тръгна към вратата и се обърна.

— Предложиха ми пропуски в отплата за ползването на кабинета. Но във всичко това няма нищо, което бих искал да видя. Желая ви успех и нека Господ ви благослови. — Равин Уейц напусна кабинета.

Корва сложи куфарчето си на бюрото на равина, а Тайсън остави фуражката си до него.

— Обстановката тук е подходяща за военен съд. — каза Корва.

— Все още ми се струва малко странно.

— Къде още биха могли да го направят в базата? Ние не искахме да бъде в Дикс.

— Каква е разликата, по дяволите? — каза Тайсън. Той отиде до прозореца и надникна през пролуките на транспарантите. По дължината на цялата Рузвелт Лейн имаше паркирали коли, включително и микробуси на телевизията. Военни полицаи направляваха движвнието.

— Наложи се да извикат два взвода на военната полиция от Дикс, а гражданските власти разделиха стотина ченгета от външната страна на портала.

— Никога преди не съм бил в центъра на събитията и на общественото внимание — извърна се Тайсън от прозореца.

— Свиква се.

— Не можеше ли всичко това да стане някак по-дискретно? — попита Тайсън.

— Опасявам се, че не, Бен. Бих искал само да има достатъчно представители на пресата и цивилни зрители, та всички да са принудени да играят честно. Но след като веднъж армията се поддаде на натиска и обяви открит процес, списъкът от хората, които трябва да присъстват задължително започна да нараства. Жената на командира на базата, госпожа Хил, поиска трийсет пропуска. Църквата побира около двеста души — добави Корва, — но от елементарно благоразумие армията се стреми да ограничи броя на реално присъстващите зрители до стотина.

— Никога не съм виждал сто души на неделните служби, мрачно се усмихна Тайсън.

— Залата, която са използвали за процеса на Коли, е разполагала с петдесет и пет места, и всеки ден всички те са били заети — отбеляза Корва. Тайсън забеляза, че майор Уейц бе направил кана прясно кафе и си наля чашка.

— Искаш ли? — попита той Корва.

— Не. Замисли се за възможностите на пикочния си мехур. Адвокатите са многословни.

Тайсън остави чашата кафе недокосната и запали цигара. Погледна си часовника, след това взе някаква книга и я прелиства няколко секунди, докато осъзнае, че е на иврит.