Обречен на мълчание

— Всички имат сценична треска — каза Корва. — Но десет минути след като влезеш вътре, вече ще се чувстваш добре.

— Чувствам се добре и сега.

— Чудесно.

— Продължавам да очаквам, че някой ще отмени всичко това — каза Тайсън.

Корва не отговори. Тайсън отново си погледна часовника. Огледа се за пепелник, не можа да намери и остави цигарата си в чашата кафе. Корва прелистваше жълтия си бележник. В коридора се разнесоха тежки стъпки. Спряха и се раздадоха три почуквания на вратата. Тя се отвори и в стаята влезе висок млад сержант от военната полиция, който се обърна към Тайсън.

— Сър, бихте ли ме последвали, моля.

Тайсън си взе фуражката, Корва си взе куфарчето. Сержантът, на чиято значка бе написано името Ларсън, каза:

— Можете да оставите шапката си тук, сър.

— Какво? А… — Тайсън остави фуражката на бюрото, оправи куртката и връзката си и излезе в коридора, последван от Корва. Сержантът от военната полиция Ларсън ги изпревари с широка крачка и ги поведе по коридора.

Прекосиха коридора и завиха наляво. Сержант Ларсън отвори вратата в края на коридора и Корва влезе през нея, последван от Тайсън, който крачеше след Корва по червения килим пред подиума на олтара. Съзнаваше, че от църковните пейки вляво от него се носи шепота на много хора. Корва посочи една дълга дъбова маса от далечната страна на подиума на олтара. Тайсън заобиколи масата и седна на твърдия дървен стол. Корва седна вляво от него.

Първото нещо, което Тайсън забеляза, че бяха махнали жертвената маса на олтара. От другата страна на червения килим, от посоката, от която бяха дошли, стоеше дългата маса, зад която щяха да седнат членовете на съдебния състав на военния съд — съдебните заседатели. Срещу него стояха седем празни стола. Тайсън погледна наляво. Задната страна на църквата, облицована със светъл орех, се издигаше на височина на двуетажна сграда към сводестия таван на катедралата. В средата на стената бяха окачени златни драперии, които стигаха от тавана чак до пода. Тайсън знаеше, че зад завесите имаше широка ниша, олтарната ниша, в която се издигаше високият олтар под надвисналият над него внушителен кръст. Завесите се затваряха по време на еврейски свещенослужения и нерелигиозни церемонии като настоящата. Всъщност той забеляза, че вече нищо видимо не напомняше за светостта на олтарното пространство, вътрешността на храма приличаше на обикновена аудитория и несъмнено бе проектирана така, че да се превръща от религиозен дом в светско помещение само с разместването на част от декора.

Дървеният амвон беше преместен от обичайното си място на по-горно стъпало пред затворените завеси и както Тайсън предположи, щеше да се използва като катедра за военния съдия. Вляво от амвона на стойка бе окачено американското знаме. А на облицованата в дърво стена зад знамето, където обичайно висеше гоблен с религиозен сюжет, сега бе окачен портрет на президента, заобиколен от портретите на началника на Генералния щаб на армията и на министъра на отбраната. Надали някой от присъстващите се интересуваше кои лица бяха в йерархията на командването. Но, както Тайсън предположи, всяка институция се нуждае от символи, а символите на военното правосъдие бяха по-малко натрапчиви от символите на институцията, която обичайно използваше тези помещения.

Тайсън седеше с лице към амвона и видя, че вдясно от военния съдия беше свидетелската скамейка, също като в граждански съд. Вляво пред амвона беше бюрото на съдебния стенограф, пак също като в гражданските съдилища.

Тайсън се обърна надясно. В край на издигнатия подиум, близо до нишата за причастие, беше прокурорската скамейка, столовете й бяха подредени с гръб към църковните пейки и с лице към бюрото на съдията, или амвона. На прокурорската скамейка седяха полковник Пиърс, майор Уейнърт и капитан Лонго. Масата пред тях беше покрита с бумаги, докато Корва все още не беше отворил куфарчето си.

Корва провери микрофона на масата им, за да се увери, че е изключен, след което каза на Тайсън:

— Струва ми се, че има повече от сто души.

— Още не съм погледнал. — Тайсън обърна главата си надясно и погледна към вътрешността на църквата. Пейките, които не бе виждал повече от наполовина запълнени по време на служба, сега бяха изцяло заети, а в проходите между тях стояха още хора. — Някой е пуснал фалшиви пропуски.

Тайсън дочу приглушен, почти печален шепот, долитащ от насъбралите се за процеса зрители. Бяха дошли да видят едно зрелище, но се държаха така, сякаш се намираха в църква.