Обречен на мълчание

Полковник Спраул наближаваше седемдесетте, предположи Тайсън. Той се огледа, за да установи, че всичко е както трябва. Тайсън знаеше, че няма чукче, а и на военен съд нямаше нужда от него. Полковник Спраул не си направи труда да намести микрофона на амвона и извиси силния си глас над смълчаните пейки в църквата:

— Откривам заседанието на съда.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ТРЕТА

Полковник Пиърс остана прав и след като всички останали седнаха. Пиърс намести микрофона си и каза:

— Този съд е свикан със заповед номер сто трийсет и едно от щаба във Форт Дикс, Ню Джърси, копие от която е връчена на военния съдия, на всички членове на съдебния състав, на прокурорския екип и на обвиняемия.

Тайсън погледна към редиците на зрителите. Не, не си въобразяваше, никога не беше виждал толкова хора с израз на възхищение на лицата.

— Присъстват следните лица, назовани в заповедта за свикване на военния съд — продължи Пиърс. Той прочете имената на седемте члена на съдебния състав на военния съдия, на прокурорския екип, включително и своето, и на адвоката на защитата. После Пиърс се обърна към полковник Спраул. — Прокурорският екип е готов да пристъпи към гледане на делото Съединените щати срещу Бенджамин Джеймс Тайсън, старши лейтенант от армията на Съединените американски щати, служещ във Форт Хамилтън, Ню Йорк и присъстващ сега в залата. — Пиърс седна.

Полковник Спраул огледа съдебната зала, сложи ръце от двете страни на амвона, и каза:

— Длъжен съм на този етап от процеса да дам на съда предварителни указания, относно вашите задължения за правилното провеждане на този процес.

Тайсън се загледа внимателно в Спраул. Той беше слаб като вейка възрастен мъж с тебеширено бяло лице, няколкото останали му косъма сива коса бяха грижливо вчесани върху почти напълно оплешивялото му теме, а очите му сякаш не фокусираха. Тайсън подозираше, че е късоглед, но Спраул не носеше очила. Видя, че зад дясното му ухо има слухов апарат и си помисли, че вероятно вижда пред себе си човек, който през четирийсет години от живота си се бе нагледал на военни съдилища и имаше твърде малко останало търпение за позьорството на адвокатите, нечленоразделната реч на свидетелите и обвиняемите. Тайсън реши, че полковник Спраул надали е впечатлен особено и от този процес. Спраул хвърли поглед към Корва и каза:

— Задължение на адвоката на защитата е да представя подсъдимия по начин, отговарящ на специалните изисквания на военното правосъдие. Право и дълг на адвоката на защитата е да следи за спазване на правата на обвиняемия по време на целия процес. Адвокатът на защитата няма нито задължението, нито правото да замъглява преднамерено фактите по делото или да се впуска в тактически ходове в съдебната зала, които биха могли да навредят на достойнството на този съд и да забавят или да пречат на правораздаването. — Полковник Спраул огледа прокурорския екип срещу себе си: — Задължение на прокурорския екип е да докаже на членовете на съдебния състав и да ги убеди по безспорен начин в състоятелността на обвинението и подточките към него, така както са посочени в обвинителния акт и представени пред този съд. Правителството е имало достатъчно време да разследва обвинението и да го представи в подобаваща форма. Приемам, че делото, което ни представяте тук, е в пряка връзка с предявените от вас под клетва обвинения. Искам да ви напомня, че в съдебната процедура на военния съд основното задължение на прокурорския екип е не да осъди, а да се погрижи за възстановяване на правосъдието. С това не желая да подтискам естественото желание на всеки прокурорски екип да спечели делото. Но вашето обвинение трябва да бъде сдържано от придържането ви към задължението да направите честен и безпристрастен процес, провеждан не само според правилата, присъщи на правораздаването, но и в съгласие с нуждите, обичаите и традициите на армията на Съединените щати. — Полковник Спраул се обърна към седемчленният съдийски състав. — Ваше задължение е да изслушате свидетелските показания, представени тук. — Той замълча. — Да се вслушате само в показанията, дадени в тази съдебна зала. Трябва да отстраните от мислите си — доколкото това е в човешките възможности — всичко, което сте слушали и чели за случая, преди да влезете в съдебната зала. Основната ви задача тук е да решите дали подсъдимия е нарушил закона, както е вписано в обвинението и ако е така да му дадете подходящо за случая наказание, ако такова се налага, за извършеното престъпление. — Спраул погледна към полковник Муър. — Полковник, вие сте изпълнявали функциите на председател на съдебен състав и при предишни случаи и вярвам, че ще можете да помогнете с напътствията и познанията си на онези членове на съдебния състав, които може още да нямат опит от участие във военен съд. — Полковник Спраул се обърна напред към залата и каза: — Съдът би желал зрителите на процеса да се държат по подобаващия сдържан начин, съответстващ на сериозността на въпросите, които ще се обсъждат тук.