Обречен на мълчание

Тайсън си помисли за направените по-рано изказвания на Спраул, адресирани към Корва и Пиърс. Всъщност той им беше казал да не пускат кучетата.

Полковник Спраул се обърна към полковник Муър:

— Господин председател, членове на съдебния състав, ще би представя другите участници в процеса. — Спраул представи официално сержант Рейнълдс, съдебния стенограф, след това Корва и накрая прокурорския екип: Пиър, Уейнърт и Лонго. — Членовете на съдебния състав ще се закълнат — обърна се Спраул към полковник Пиърс.

Полковник Пиърс се изправи и съобщи:

— Членовете на съдебния състав ще се закълнат. Моля всички да станат.

Всички станаха, включително и зрителите, но Тайсън забеляза, че много от представителите на пресата не се изправиха, а останаха седнали, за да си водят записки. Изглежда, че полковник Спраул също забеляза това.

— Когато някой от членовете на съда каже всички да станат, трябва да се разбира, че това се отнася до всички, с изключение на сакатите — каза той.

Представителите на пресата се изправиха, съпроводени от единични подхилвания от публиката. Полковник Пиърс, все така застанал зад бюрото си, се обърна с лице към съдебния състав.

— Когато кажа името ви, моля, вдигнете дясната си ръка. — И без да поглежда в записките си, Пиърс продължи: — Полковник Еймъл Муър… полковник Стенли Ласки… подполковник Юджийн Макгрегър… майор Доналд Бауър… майор Вирджиния Синдъл… капитан Хърбърт Морели… лейтенант Джеймс Дейвис… заклевате ли се, че ще изпълнявате честно всички задължения, които са ви възложени като член на този съд, че честно и безпристрастно ще съдите, съгласно доказателствата, съвестта си и законите, прилагани при този вид военен съд по делото на обвиняемия Бенджамин Джеймс Тайсън, лейтенант от армията на Съединените щати, и че няма да се стремите да разкриете или извадите гласа или мнението на който и да е член от съдебния състав, освен ако това не се изисква от закона, и нека Бог ви бъде съдник?

Седемте члена на съдебния състав отговориха хорово:

— Заклевам се.

Те свалиха вдигнатите си ръце, но останаха прави, а полковник Пиърс се обърна към полковник Спраул, който вдигна дясната си ръка.

— Вие, полковник Уолтър Спраул — каза Пиърс, — заклевате ли се, че ще изпълнявате честно и безпристрастно, според съвестта си и законите, прилагани при съдопроизводство чрез военен съд, всички задължения, произтичащи от функцията ви в този процес на военен съдия и нека Бог да ви бъде съдник?

— Заклевам се — отвърна Спраул и свали ръката си. След това Спраул се обърна към прокурорския екип, който беше станал и членовете му вдигнаха десните си ръце: — вие, полковник Греъм Пиърс, майор Джудит Уейнърт, капитан Салваторе Лонго — каза полковник Спраул, — заклевате ли се да изпълнявате честно задълженията си като прокурорски екип на гледаното тук дело и нека Бог да ви бъде съдник?

Прокурорският екип отговори утвърдително и свали ръцете си.

След това Спраул се обърна към Корва, който вдигна дясната си ръка и се закле.

— Всички да седнат — каза полковник Пиърс в микрофона.

— Съдът е готов за работа — обяви полковник Спраул.

— Разбирам какво имаше предвид, като ми говореше за прокурорския екип — каза Тайсън на Корва. — Никога досега не съм чувал съдия да се заклева пред прокурора.

— Тънък начин, по който армията поставя съдията на мястото му — кимна Корва. — армията инстинктивно не вярва на независимото правораздаване, особено като се има предвид, че никой от командната йерархия не може да напише рапорт за ефективността на работата на съдиите.

Полковник Спраул огледа пейките със зрителите и обяви:

— Всички лица, които очакват да бъдат извикани като свидетели по делото на Бенджамин Тайсън, да напуснат съдебната зала, освен ако присъствието им не се налага по други причини.

Тайсън забеляза, че зрителите се оглеждат, за да видят дали между тях няма свидетели. Тайсън зърна един военен полицай, който вървеше по пътеката между редовете. Той спря и посочи към Андрю Пикард. Пикард посочи към себе си по онзи нелеп начин, характерен за хора в подобна ситуация. Кой, аз ли?

Той се изправи с нежелание, каза нещо на Филип Слоун и непохватно се измъкна от реда под прикованите в него очи на зрителите.

— Пиърс ще го извика ли? — наведе се Тайсън към Корва.

— Не — отговори Корва, покривайки с ръка микрофона. — Аз го призовах. Може да го извикам, а може и да не го извикам. Нека Пиърс размишлява над този въпрос. Има призовка, която Пикард ще получи, когато го отведат в кабинета на главния свещеник — добави Корва. — Може да си поохлади главата там през следващите няколко дни. Защо му е да гледа процеса? — усмихна се той.

След като Пикард бе изваден от военния полицай през главния вход, полковник Спраул каза на Пиърс:

— Моля прокурорският екип да раздаде копия от обвинителния акт на членовете на съдебния състав, а членовете на съдебния състав спокойно да прочетат обвинението.