Обречен на мълчание

— Моля подсъдимият да стане — обърне се полковник Спраул към Тайсън.

Тайсън се изправи.

Полковник Спраул каза с по-висок глас, отколкото преди:

— Лейтенант Бенджамин Тайсън, вие сте обвинен в нарушаване на член 116 от Единния кодекс на военното правосъдие. Какво пледирате за обвинението и двете му подточки?

Бенджамин Тайсън отговори с ясен, лишен от емоции глас:

— Невинен по обвинението и двете му подточки, сър. От пейките със зрителите се разнесе очаквания шепот. Спраул не му обърна внимание и каза на съдебния състав:

— Председателка и членове на съдебния състав. Вашата задача е да изслушате показанията и да стигнете до съдебно решение. — После погледна към Пиърс: — желае ли прокурорският екип да направи встъпително изказване?

— Да, ваша милост — отговори Пиърс.

— Напомням на прокурорския екип — каза Спраул, — че при провеждане на военен съд встъпителните изказвания не са задължителни и обичайно не се правят. Когато все пак има встъпителна реч, тя обикновено е кратка и следва да изясни как възнамерявате да представите делото.

Пиърс не обърна внимание на забележката. Той стана и Тайсън забеляза, че яркочервената му коса беше подстригана късо в съответствие с изискванията на армията, вероятно за да угоди на военния съдебен състав. Пиър заобиколи масата и застана в центъра на площадката, на която обичайно се помещаваше олтарът. Обърна се с лице към съдебния състав, така че Спраул и зрителите го виждаха в профил.

— Господин председател, уважаеми съдебни заседатели, подсъдимият е обвинен в убийство по две подточки на точка трета на член 116 от кодекса на военното правосъдие. Ние не го обвиняваме в предумишлено убийство, а в това, че подсъдимият, чрез действията, които самият той е предприел или е допуснал други да предприемат — действия, които са показали безотговорно незатичане на човешкия живот, довели и причинили масово убийство. — Пиърс говореше с равен, добре премерен глас: — Тези убийства са станали преди близо осемнайсет години. Жертвите по подточка първа не са назовани, и аз не мога да ви представя имената им, нито пък мога да ви кажа по колко са били от двата пола. Не мога да предоставя на вниманието ви трупове, смъртни актове, снимки или гробове. Но мога да ви представя все пак двама свидетели, които да потвърдят тези смъртни случаи. — Пиърс замълча замислено.

Тайсън огледа пейките. Осъзна, че без микрофона гласът на Пиърс не се чуваше добре, но в резултат всеки бе напрегнал максимално слуха си, за да долови всяка дума, при което бе настъпила такава тишина, че не се чуваше дори дишането на стотиците мъже и жени, събрани в църквата.

— По подточка втора — продължи Пиърс, — разполагаме с имената, възрастта и пола на жертвите.