Обречен на мълчание

Разполагаме с тази информация благодарение на Католическата агенция за взаимопомощ, изпратила тези хора на работа в болница „Милосърдие“. Тези хора, четиринайсет на брой според данните на агенцията, просто един ден са изчезнали по време на Тетската офанзива през месец февруари 1968 година. Никога повече не са чували нищо за тях. Сега мисля, че вече знаем какво им се е случило. — Пиърс замълча отново и извърна глава към полковник Спраул, после хвърли бърз поглед през рамо към Тайсън. След това Пиърс отново се обърна към съдебния състав: — С цел правителството да докаже обвинението си в убийство, ние първо трябва да уточним няколко взаимосвързани основни факта. Първо, че лейтенант Тайсън е бил командир на взвода, взел участие в този инцидент. Трябва да установим, че взводът на лейтенант Тайсън е бил при болница „Милосърдие“ на 15 февруари 1968 г. Не се налага да установяваме, че лейтенант Тайсън е присъствал физически на мястото на предполагаемите убийства, но ще направим и това. Също така ще докажем, че там са извършени съзнателно безотговорни убийства. И ще докажем, че лейтенант Тайсън е заповядал извършването на тези убийства или не е направил нищо, за да предотврати тези убийства, или е участвал в съзаклятие за прикриване на тези убийства от началниците му. Не е необходимо да установяваме, че лейтенант Тайсън е извършил което и да е от тези убийства със собствените си ръце — всъщност правителството изобщо не възнамерява да доказва това. — Пиърс изгледа поотделно всеки един от членовете на съдебния състав. — Като офицери вие разбирате и осъзнавате факта, че лейтенант Тайсън, като командир на бойната единица, намираща се при болница „Милосърдие“, е носил пълната, определена му от закона, отговорност за това да предупреди, предотврати, спре или докладва за неправомерните действия на подчинените му войници. Ако правителството успее да докаже, че той не е изпълнил което и да е от поверените му от закона задължения, то според закона, традициите и обичаите в армията, ние ще сме доказали ясно и недвусмислено, че лейтенант Тайсън е виновен в съзнателно и безотговорно убийство. — Полковник Пиърс въздъхна замислено и продължи: — Бих искал да привлека вниманието на съда към Бойния устав на пехотата. И по-точно, към член 501, копие от който ще бъде представен на съдебните заседатели. Членът е озаглавен „Отговорност за действията на подчинените“ и гласи както следва. — Пиърс цитира без да поглежда в записките си: — „В някои случаи, военните командири могат да бъдат отговорни за военновременните престъпления, извършени от подчинените им членове на въоръжените сили или на други лица, поставени под тяхно командване. Така например, когато войниците извършват масови убийства и зверства срещу цивилното население на завзетите територии или спрямо военнопленници, отговорността за извършеното лежи не само върху реалните извършители на престъплението, но и върху прекия командир.“ — Пиърс, все така с лице към съдебния състав, се извърна малко и посочи към Тайсън зад гърба си: — Лейтенант Тайсън като офицер е познавал добре Бойния устав на пехотата и всъщност е бил длъжен да уведоми хората си за правните разпоредби, предвидени в този закон. Според разпоредбите на военното командване той през цялото време е носел със себе си пластмасова карта със съкратен текст на Бойният устав на пехотата. — Пиър повиши глас и каза: — Това е трябвало постоянно да му напомня, ако изобщо е необходимо, че избиването на невъоръжени, неоказващи съпротива и, в този случай, болни и ранени цивилни лица, е нарушение на Бойния устав на пехотата, да не говорим за това, че е нарушение и на Единния кодекс на военното правосъдие и на Женевската конвенция. Тези действия са били също така и в пряко противоречие с обучението, което е получил лейтенант Тайсън, и с това, което е научил и на което е бил длъжен да обучава хората си за воденето на войната във Виетнам. Всъщност, като офицер и командир на бойна част, който е служил десет месеца във Виетнам, обвиняемият е знаел изключително добре какви отговорности му възлага закона с оглед на командването и контрола върху хората му. — Пиърс пристъпи една стъпка по-близо към съдебния състав. — Вие, уважаеми съдебни заседатели, като офицери напълно съзнавате, че офицер, натоварен с командването на бойна част, може да извърши нарушение на кодекса чрез действията на подчинените си, че един офицер може да извърши убийство без лично той да е убивал. Че всъщност много от най-безчовечните и най-брутални убийства са били извършвани от войници спрямо цивилното население точно по начина, указан в обвинителния акт и подточките му. Свидетелските показания, които ще чуете — продължи Пиърс, — няма да оставят у вас никакви съмнения във факта, че обвиняемият наистина е извършил убийства, според определението на всички военни закони, правила, разпоредби, обичаи и традиции на офицерския корпус. Благодаря ви. — Пиърс се върна при масата на прокурорския екип и за пръв път хвърли за малко поглед към зрителите.