Обречен на мълчание

— Защитата има ли предварително изказване? — обърна се полковник Спраул към Корва.

— Да, ваша милост — изправи се Корва зад масата си. — И защитата ще се придържа към инструкциите на съда, отнасящи се към този вид изказвания.

— Моля, започнете — каза Спраул.

Винсънт Корва огледа съдебните заседатели и каза:

— Защитата, в интерес на правосъдието и имайки предвид, че военният съд не трябва да се превръща в средство за замъгляване на очевидни истини, още преди започването на процеса призна за верни някои от твърденията в обвинителния акт. На първо място, ние признахме, че лейтенант Бенджамин Тайсън наистина е бил командир на първи взвод от рота „Алфа“ към Пети батальон от Седма кавалерия. На второ място, ние признахме, че неговият взвод действително е участвал в бойни действия в или в близост до указания в обвинителния акт район. Освен това, ние признахме, че тези бойни действия са довели до престрелка в района на постройка, която, както е установено, е била болница или лазарет. Ние дори се съгласихме да признаем, въпреки че по онова време никой не е знаел какво е наименованието на обекта, да му се даде названието болница „Милосърдие“ за нуждите на делото. На четвърто място, ние признахме, че лейтенант Тайсън е присъствал на мястото по време на предполагаемите събития. Следователно, твърдението на обвинението, че трябва да докаже тези основни положения в процеса, е погрешно. Защитата се съгласи с тези твърдения в обвинителния акт и всеки разпит на свидетелите, който цели да представи нещата така, сякаш прокурорският екип разкрива нови уличаващи факти, би бил опит за подвеждане на съда. — За момент Корва се загледа в Пиърс, после продължи, обръщайки се направо към съдебния състав. — Преди малко прокурорският екип ви призова като офицери да разберете онова, което вие без съмнение много добре знаете: че един офицер отговаря за подчинените си. — Корва замълча, сякаш не желаеше да говори повече по този въпрос, след това каза: — Не бих искал да звуча оскърбително, но изглежда това е нещото, което един офицер от главната армейска прокуратура реши за необходимо да ви напомни, макар вие като действащи офицери, живеещи в сърцето на армейския живот, изпитвате този факт ежедневно на гърба си.

Тайсън погледна към масата на прокурорския екип и видя как лицето на Пиърс силно почервенява, въпреки че този интересен цвят не беше предизвикан от смущение, а от гняв. — Погледна към съдебния състав, но не видя отново нищо, освен безизразните лица, типични за съдебните заседатели.

Корва се изкашля и продължи:

— Аз имах честта да служа на отечеството си като офицер от пехотата във Виетнам. И през това време нямах никакви трудности да си спомня задълженията, отговорностите и правилата за водене на бойни действия според Бойния устав на пехотата, или факта, че нося пълната отговорност за действията на хората си. Уверявам ви, че Бенджамин Тайсън, като боен командир, също е знаел добре своите задължения и отговорности. Въпреки това прокурорският екип ви помоли добре да запомните тези неща, сякаш те са основните въпроси, които трябва да обмисляте, докато слушате този процес. Обаче основният въпрос не е дали Бенджамин Тайсън е бил или не е бил отговорен за действията на своите хора. Той е бил отговорен. Въпросът е какво са направили хората му. — Корва замислено почука по носа си. — И — добави той, — какво е направил лейтенант Тайсън.