Обречен на мълчание

Тайсън внезапно осъзна, че Корва не е готвил никакво встъпително изказване, а просто импровизирано оборва казаното от Пиърс и се справя блестящо със задачата си. Корва отново срещна погледа на всеки един от членовете на съдебния състав. — Прокурорският екип ви призова като офицери да осъзнаете изключителните обстоятелства, които обуславят вината и отговорността на командващия офицер — продължи Корва. — Аз ви призовавам като войници — войници, които са видели бойни действия или са чували за тях от колегите си офицери или от подчинените си. Призовавам ви да не забравяте, каквото и да чуете по времето на процеса, че всички свидетелски показания, включително и тези на свидетелите на защитата, са показания за събития, станали преди близо осемнайсет години. Нещо повече, че тези показания отразяват събитието, видяно през очите на човек, който вече се е бил нагледал на твърде много война. Видяно през очите на човек, който и сам е бил достатъчно объркан и изплашен. През очите на човек, който по времето на предполагаемото престъпление сам се е намирал в огъня на сражението. И намерението на защитата е да покаже, че каквито и смъртни случаи да е имало в болница „Милосърдие“, включително и смъртта на двамата американски войници, те са били в резултат на бойни действия срещу противника и само на бойни действия срещу противника. А ако разказите за това сражение се различават, бих искал да си припомните за собствените си разкази за войната, както и за разказите за войната, които сте слушали. Бих искал да се замислите над факта, че когато един войник се завърне вкъщи, той си спомня само част от онова, което забравя, а онова, което забравя, е онова, което не иска да си спомни. В крайна сметка, всички разкази за войната, които ще чуете като свидетелски показания под клетва, са също толкова истинни, колкото и неистинни. И колкото по-отчетливо се припомнят подробностите, толкова по-голяма е вероятността те да са измислени. А основният мотив, определящ поведението на свидетеля, освен благородството, е и самозащитата. Благодаря ви. — Корва бавно седна обратно на стола си. Полковник Спраул се взираше втренчено над главите на зрителите. Известно време в църквата не се чуваше никакво движение, после Спраул погледна към Пиърс:

— Прокурорският екип може да призове първия си свидетел.

Пиърс се изправи и се обърна към униформения полицейски сержант, застанал встрани от олтарната врата.

— Прокурорският екип призовава първия си свидетел, господин Ричард Фарли.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА

Ричард Фарли влезе с електрическа инвалидна количка през страничната врата, воден от сержант Ларсън. Пиърс собственоръчно отмести свидетелския стол и показа на Ларсън къде да настани количката на Фарли. Военният полицай обърна Фарли към зрителите.

— Така добре ли е, господин Фарли? — загрижено попита Пиърс.

— Да, сър — отвърна Фарли със слаб глас.

— Следващият въпрос е „Добре ли сте?“ — изръмжа Корва.

— Добре ли сте? — Пиърс попита Фарли.

— Да, сър.

Тайсън се втренчи в Ричард Фарли, облечен в син костюм, който не му беше по мярка, с дълга коса и нездрав цвят на лицето. Панталоните висяха около слабите му крака.

Полковник Пиърс изглежда се опитваше да измисли още някакъв въпрос, с който да прояви своята загриженост за свидетеля, когато полковник Спраул се обади:

— Свидетелят трябва да положи клетва. Пиърс нагласи микрофона така, че да бъде по-близо до Фарли, после каза:

— Моля, вдигнете дясната си ръка.

Фарли вдигна дясната си ръка и Пиърс започна:

— Закълнете се, че показанията, които ще дадете по този случай, ще представляват истината, цялата истина и нищо друго освен истината, и нека Бог ви бъде съдник.

— Заклевам се.

— Моля, кажете ни пълното си име, занимание и адрес.

Слабият глас Фарли едва ли чуваше дори и с помощта на микрофона.

— Ричард Фарли, безработен, живея на улица Бърджън в Нюарк, Ню Джърси.

— Бихте ли ни казали бившия си чин и бойната част, в която сте служил?

— Да… Бях редник в рота „Алфа“, Пети от Седма. Първа въздушна дивизия.

— Какви са били задълженията ви в тази част?

— Бях войник — отвърна Фарли, след като се замисли за момент.

— Стрелец? — подсказа му Пиърс. — Да.

Тайсън погледна към Фарли и и се приведе към Корва:

— Това е патетично. Корва кимна.

— Познавате ли подсъдимия? — попита Пиърс.

— Имате предвид лейтенант Тайсън?

— Да — каза търпеливо Пиърс, прикривайки раздразнението си. — Познавате ли го?

— Познавах го.

— Господин Фарли, бихте ли посочили обвиняемия и ни кажете името му?

Фарли погледна към Тайсън и го посочи.

— Лейтенант Тайсън.

Тайсън и Фарли за момент се загледаха един в друг, след това Фарли свали ръката си и извърна поглед.

— Ваша милост — изправи се Корва. — Сега, след като представлението приключи, бих искал да възразя. Показването и назоваването на лицето не са задължителни, освен ако не става въпрос за идентифицирането му.

— Възражението се приема. Полковник Пиърс, можете да пропуснете това, ако викате допълнителни свидетели.