Обречен на мълчание

— В корема.

— С пушката си М — 16? Носели сте пушка М — 16?

— Да, сър. Беше наистина лека. Имаше пластмасов приклад. Аз само леко го ударих. Накарах го само леко да се поприсвие.

— Повалихте ли го?

— Не, сър. Той остана на крака и продължи да говори няколко минути по-късно.

— Мислехте, че този човек може да нападне лейтенант Тайсън?

— Да, сър. Доста се беше разгорещил. Затова аз малко го охладих. — Фарли изглежда си спомняше времето, когато бе в състояние да направи такова нещо.

— Редно ли беше според вас да ударите този човек с пушката си? — попита Пиърс.

— Никога не трябва да удряш човек без причина. Но аз си мислех, че имам доста основателна причина, защото лейтенантът пръв го удари.

Пиърс кимна, след което бавно и отчетливо каза на Фарли:

— Споменахте, че след инцидента лейтенант Тайсън е наредил на Ернандо Белтран да свали един от пациентите от операционната маса — в обширната операционна е имало близо шест легла — и да положи Артър Питърсън върху него.

— Да, сър. Лейтенантът се грижеше за хората си, но това доведе до сериозно скарване с другите лекари, които бяха там. Тогава този лекар, който говореше английски, тръгна към едно от нашите момчета, и той просто реагира като натисна спусъка и лекарят падна на земята.

— Лейтенант Тайсън направи ли или каза ли нещо в този момент?

— Не, сър.

— Не е казал нищо на човека, убил английско-говорящия лекар?

— Да, сър.

— Казвате, че след това някой е застрелял френско-говорещия лекар?

— Да, сър.

— И не си спомняте кой е застрелял тези лекари, освен че мислите, че е бил един и същ човек?

— Ами… — Фарли облиза устните си. — Не бих искал да кажа, че някой е застрелял човек, без да го е направил, но мисля, че беше Симкокс.

— Харълд Симкокс?

— Ако съдът ми разреши — намеси се Корва, — бих искал в протокола да се впише, че Харълд Симкокс е мъртъв и очевидно не може да се защити срещу това обвинение.

— Запишете това в протокола — каза полковник Спраул. — Продължете, полковник Пиърс.

— Защо смятате, че човекът, застрелял първия лекар, после е застрелял и втория?

— Не знам. Първият си го просеше. Вторият беше французинът, който не искаше да помогне на Питърсън.

— Лекарят, когото лейтенант Тайсън е ударил.

— Да, сър.

— Какво каза или направи лейтенант Тайсън, когато убиха втория лекар?

— Нищо.

— Одобри ли го? — попита Пиърс. — Каза ли, „спрете“? Изобщо каза ли нещо?

— Не сър. Изглежда не го интересуваше. Разбирате ли, Бранд беше извикал, че Питърсън е мъртъв.

Затова не мисля, че лейтенант Тайсън вече го беше грижа за лекарите. Смятам, че беше много ядосан.

— Казахте, че в определен момент лейтенант Тайсън е дал заповед — непосредствена заповед — да откриете ранените и болните противникови войници в болницата и да ги застреляте. Казал е „Разкарайте ги“.

Устните на Фарли се изкривиха в усмивка, която сякаш беше изпълнена с радостно очакване.

— Да, сър. Това имаше навик да казва. „Разкарайте ги“.

— И какво означаваше това?

— Убийте ги.

— Лейтенант Тайсън ви нареди да разкарате противниковите войници, които са били в болницата, защото са били болни или ранени.

— Да, сър. Няколко души излязоха и го направиха.

— Вие видяхте ли това?

— Не, сър. Аз останах в операционната зала. Е, видях как разкараха двама от тях. Някой извади пистолет 45 — ти калибър и откри, че двамата от пациентите на операционните маси бяха войници от северновиетнамската армия — единият от тях всъщност беше на земята, където го беше оставил Белтран — и ги застреля и двамата в главата.

— Лейтенант Тайсън видя ли това?

— Разбира се. Той беше точно там.

— Той каза ли нещо? Направи ли нещо?

— Не, сър. През повечето време той просто си стоеше там.

— По-рано казахте, че не е имало никаква съпротива, въоръжена или каквато и да е, вътре в болницата.

— Да, сър.

— Тогава какво според вас е довело до застрелването на други пациенти, които не са били болни или ранени от армията на неприятеля? И до избиването на другите членове на обслужващия персонал, след убийството на двамата лекари? С други думи, господин Фарли, как започна общото избиване на хората, което ни описахте?

— Всички просто се понесоха по течението — отвърна Фарли. — Намериха седем или осем противникови войници в леглата и ги застреляха. След това някои лекари и сестри започнаха да бягат, и момчетата почнаха да стрелят по тях. Всяко нещо водеше до друго. Не знам. Не съм напускал операционната зала. Всичко, което видях, беше онова, което стана там.

— Вие самият стреляхте ли по някого в болницата?

— Само няколко изстрела — отвърна Фарли, след като облиза устните си, — но… Само по онези, които се опитваха да избягат.

— След като вашите хора започнаха да стрелят по другите пациенти и по персонала, след като отидоха отвъд заповедта на лейтенант Тайсън да застрелят ранените и болни неприятелски войници, лейтенант Тайсън направи ли нещо, за да ги спре?

— Не, сър.

— Вие близо до него ли бяхте, през по-голямата част от времето?