Обречен на мълчание

„От името на генерал-майор Джордж Питърс, командир на база форт Дикс, Ню Джърси.

С този документ се свиква военен съд от общ характер. Заседанията му ще се състоят във форт Хамилтън, Бруклин, Ню Йорк, на 15 октомври, и той ще съди лицата, които могат да бъдат надлежно призовани от тази инстанция.

В съда ще вземат участие както следва:

Военен съдия: полковник Уолтър Спраул.

Членове на съдебния състав: полковник Амъс Муър, подполковник Стенли Ласки, подполковник Юджийн Макгрегър, майор Доналд Бауър, майор Вирджиния Синдъл, капитан Харбърт Морели, лейтенант Джеймс Дейвис.

Съдебни обвинители: полковник Греъм Пиърс, майор Джудит Уейнърт, капитан Салваторе Лонго.

Съдебен защитник: Винсънт Корва.

/Подпис/

Джордж Питърс, генерал-майор от армията на САЩ.“

Тайсън остави и този лист хартия върху другите. За момент се загледа в Левин, после попита:

— Кое мислите, че е лицето, което може да бъде надлежно призовано пред този военен съд?

— Можете да поискате отлагане на делото. Говорете с адвоката си — каза Левин.

— Датата 15 октомври звучи чудесно — поклати глава Тайсън.

— Обвинителният акт — Левин протегна на Тайсън надлежно попълнения правен документ.

— Имам вече няколко копия. Защо ми е още едно?

— Както се вижда — обясни Левин, — при всеки нов етап от процеса във формулира са зачеркнати все повече квадратчета и все повече от редовете са попълнени. Този екземпляр тук е подписан от полковник Пиърс, и той официално ще ти предаде копие от този акт утре някъде в някакъв час, който предстои да се уточни. Можеш да вземеш със себе си и адвоката си, но това не е необходимо.

— Значи това е то — Тайсън остави листа на бюрото на Левин. — Сега съм призован през съда, обвиняем и готов да бъда осъден. Всичко е уредено. Знам, че отлагането на правосъдието е равносилно на отричането му, но както каза Корва, прокурорският екип също би трябвало да си сложи защитните униформи за джунглата.

Левин не отговори. Тайсън се изправи и си разтри врата.

— Господи, а скоро бях нормален гражданин, живеещ в предградията на Ню Йорк. — Той се разсмя. — Добре че поне всичко става много бързо. Човек няма време много да се замисля над онова, което става.

— Има една точка в обвинителния акт, която ме смущава — каза Левин.

— За какво става въпрос, полковник?

— За допълнителните указания.

— Какви допълнителни указания?

— На втора страница — каза Левин. — Където пише „да следва настоящите инструкции“. В тази графа обикновено институцията, свикваща военния съд, дава конкретни указания на съда.

— Какъв вид указания?

— Обикновено става въпрос за ограничения на наказанието, което съдът може да наложи. Генерал Питърс, както и цялата командна йерархия до главнокомандващия, имат правото да посочат максималната присъда, която може да бъде дадена по делото. Например, когато става въпрос за престъпление, наказуемо със смърт, на това място — той посочи един ред в обвинителния акт, — обикновено пише нещо от рода на… не може да се наложи смъртно наказание…

Тайсън взе обвинителния акт. На мястото, предвидено за допълнителни инструкции по делото, не пишеше нищо. Той погледна към Левин.

— Искате да кажете, че могат да ме разстрелят?

— Ами… доста е невероятно. Всъщност е невъзможно… Но съм много смутен от факта, че генерал Питърс не е изключил смъртното наказание като възможност…

— Вие сте смутен? Аз пък съм оскърбен.

— Разбира се, че си. Това е заплаха. Наистина съм изумен… обикновено правителството, министерството на правосъдието, или изобщо някой предлага да даде на подсъдимия някакви гаранции при престъпление, наказуемо със смърт, естествено, в замяна на нещо друго. Но аз нямам право да говоря за това. Знам обаче, че никой състав на военен съд няма да наложи смъртно наказание.

— Как можете да знаете това, полковник? Ако командната йерархия не е инструктирала генерал Питърс да изключи възможността за налагане на това наказание, военният съд, свикан за това дело — Тайсън почука с пръст по заповедта на свикване на военния съд, — може да го приеме като знак, че командната йерархия иска да се наложи именно смъртно наказание.

— Интересна забележка — призна полковник Левин. След малко той добави: — Но всякакъв опит за въздействие от страна на командването, колкото и слаб или незабележим да е той, е незаконен.