Обречен на мълчание

— Не бих отишъл чак толкова далеч. Хората от взвода също не бяха твърде приятелски настроени посетители. Въпреки че не мога да ги упреквам твърде много за това. Този самотен снайперист бе породил онова, което бихме могли да наречем недоразумение, довело до създаването на чувство за недоверие и враждебност. Това определено не беше щастливото пристигане, което взводът беше очаквал.

Пиърс погледна многозначително часовника си.

Полковник Спраул последва примера му и Тайсън си помисли, че изглеждаха така, сякаш си сверяваха часовниците преди атака.

— Полковник Пиърс — каза полковник Спраул, — ако не възразявате, предлагам да преустановим заседанието до осемнайсет часа.

— Нямам нищо против провеждането на нощно заседание.

— Защитата има ли възражения срещу нощно заседание? — погледна Спраул към Корва.

— Не, ваша милост.

— Тогава заседанието се прекратява до осемнайсет часа.

* * *

Тайсън и Корва отново се върнаха в апартамента на Корва. Част от сутрешните показания на Бранд бяха напечатани и вече очакваха Корва, който ги взе от постовия пред вратата.

Влязоха в апартамента и Корва извади бутилка предварително приготвен коктейл мартини от хладилния шкаф. Той седна на масата в трапезарията и започна да преглежда показанията. Тайсън си наля едно питие и запали цигара.

— Къде е обедът? — попита той.

— Не съм гладен — каза Корва.

— Ами ако аз съм?

— Изяж си маслинката.

— Няма маслинка.

Корва сви рамене и продължи да чете и да пие.

— Как се справя обвинението? — попита Тайсън.

— Не е зле.

— А как се справя защитата?

— Рано е да се каже.

— Не възразяваш срещу някои от основните въпроси на Пиърс — каза Тайсън и започна да крачи из хола.

— Защо да му възразявам? Те са много занимателни. Виж, Бранд е свидетел на Пиърс. Като оставим прокурора да води собствения си свидетел, просто ще стигнем по-бързо до онова, което Бранд така и така ще каже. Остави ги да танцуват.

Тайсън сви рамене.

— Ще ти задам няколко въпроса относно някои от изявленията на Бранд, а ти ще ми дадеш кратки и ясни отговори, които да мога да използвам, когато аз разпитвам Бранд, което вероятно ще стане утре.

— Добре.

— Надявам се нашите свидетели да се изразяват също така ясно и логично, когато отговарят на въпросите ми.

— Надявам се, че ще задаваш също така ясни и логични въпроси.

— Бих искал свидетелите ни да не разказват за сражение във вътрешността на сградата на същите места и по същото време, в които Бранд и Фарли говорят за безогледно избиване на хора — каза Корва, поглеждайки към Тайсън. — Това може да обърка съдебния състав.

Съдът поднови заседанието си в шест часа следобед.

— Всички страни, присъствали при прекратяването на съдебното заседание, са налице и сега — обяви Пиърс.

Това беше вярно, помисли си Тайсън. И ако някой бе проверил присъствието на зрителите, вероятно можеше да съобщи същото. В армията имаше истинска мания за „присъствие и отчетност за всички и всичко.“

Пиърс припомни на Бранд, че все още е под клетва, но Тайсън си рече, че в това надали щеше да има повече смисъл, отколкото предишния път. Пиърс започна с въвеждащи въпроси, после премина към въпроси за припомняне на някои основни моменти и изводи, и накрая отново стигна до входната врата на болница „Милосърдие“. Пиърс и Бранд вече си бяха изработили онзи усет за темпо и взаимно разбиране, който характеризира събеседниците, водещи диалог с продължителни периоди между въпросите и отговорите. Но Бранд нито веднъж не изпревари въпросите на Пиърс, и въпреки че разпитът протичаше много гладко, не звучеше като предварително подготвен. Пиърс най-сетне стигна до втория етаж на болницата и залата на съда бе изпълнена с осезаемо очаквателно напрежение, когато той попита:

— Какво видяхте, когато влязохте в тази стая?

— Веднага разбрах, че е операционна зала. От това, което видях, ми се стори, че сградата никога не е била предвиждана за голяма военна болница. Приличаше повече на санаториум. Предположих, че е била построена от французите като почивен дом или санаториум за възстановяване след по-тежко боледуване.

Пиърс изглеждаше безкрайно търпелив и остави Стивън Бранд да даде професионалното си мнение за архитектурата, плана и разположението на сградата. Тайсън си помисли, че ако Стивън Бранд беше инвалид и безработен ветеран, а не лекар, нито Пиърс, нито който и да е друг щяха да имат особено много търпение към него. Бранд навлезе в подробности.