Обречен на мълчание

— Напълно си прав. Моята рота участва в четири или пет такива. След като оградяхме селището призори, местната полиция — шибаното им Гестапо — пристигаше с американски хеликоптери. След което започваха да се мъкнат напред-назад с новоизгладените си униформи и да провеждат разпити и претърсвания. Така ли беше и там, където си бил ти?

— Доста подобно.

— На американците не им се разрешаваше да влизат в селото. Това, което ставаше между полицията и селяните, не беше за очите на американците. Но американските офицери понякога влизаха вътре, за да обсъдят координирането на действията си с шефа на Гестапо. Влизал съм няколко пъти. Бранд, като медицинско лице, също можеше да влиза.

— Онова, което се случваше там го забавляваше, нали? — кимна Корва.

— Дали го забавляваше? Той беше във възторг. И ми говори за нетактичност при събличане с цел претърсване. Тези убийци от полицията извършваха такива претърсвания и интрузивни прегледи, които никога не съм виждал в учебниците за бойни действия. И естествено това се съпътстваше от мъчения — бичуване, изтезания с вода. Аз лично бях отвратен от онова, което тези садисти правеха под прикритието на операции за потушаване на бунтове и метежи. Бранд, от своя страна, беше в екстаз. Правенето на снимки беше строго забранено, разбира се, но Бранд беше в близки взаимоотношения с тези свине от националната полиция. По време на конкретната операция, която доведе до случая в оризището с пиявиците, аз го видях да снима с фотоапарата си. Той не ме видя. Кели беше с мен и ние го проследихме до една колиба. Хванах го с двама от националната полиция да изнасилват три млади момичета.

— Господи, какви хора! — поклати глава Корва.

— Искаш ли да чуеш всички подробности или първо ще си изядеш обяда?

— А ти как мислиш?

— Първо си изяж обяда.

* * *

Съдът се събра отново в един и половина и полковник Пиърс каза на Бранд:

— Напомням ви, че все още се намирате под клетва.

Бранд кимна в знак, че разбира.

Изглежда полковник Пиърс не бе разсъждавал за възможно перифразиране на въпроса си, защото вместо това попита:

— Доктор Бранд, вие казахте, че вашият взвод е знаел, че приближавате към болница, разположена в селото Ан Нин Ха, едно от западните предградия на Уей.

— Точно така.

— Как реагираха хората от взвода на това?

— Възразявам, ваша милост — изправи се Корва. — Как би могъл свидетелят да прецени реакцията на деветнайсет мъже, разтеглени в нишка на дистанция, вероятно надхвърляща един километър.

— Възражението се приема. — Спраул се обърна към Пиърс. — Можете ли да перифразирате въпроса си?

— Да, ваша милост. — Той погледна към Бранд. — Чухте ли някакви реакции на съобщението, че сте на път към някаква болница?

Бранд кръстоса крака и Тайсън забеляза, че е обут в леки сиви мокасини с малки пискюлчета. Чорапите му бяха почти прозрачни и Тайсън можеше да види бялата кожа под тях.

— По време на спирките за почивка — отвърна Бранд, — аз често ходех нагоре-надолу по колоната, за да проверя физическото състояние на хората от взвода. По време на тези обиколки чух няколко души да говорят за решението на лейтенант Тайсън да превърне тази болница в междинна цел на похода ни към Уей.

— Как бихте окачествили чутите от вас реакции?

— Главно положителни. Хората изглеждаха въодушевени от възможността да се натъкнат на малко цивилизация.

— Следователно те не са имали никакви предварително оформени чувства към това място?

— Напротив. Чух лейтенант Тайсън да окуражава някой от хората. Обещаваше им топла храна, душове и жени.

— Можете ли да бъдете по-конкретен?

— Чух да говори с един човек на име Симкокс и да му казва, че може да има възможността да чука в болницата.

Някои от зрителите ахнаха, един мъж се изсмя, но после внезапно млъкна. Пиърс изчака един момент, после попита:

— Искате да кажете, че лейтенант Тайсън е искал да намекне на Симкокс, че той… Симкокс… как да го кажа?… — Пиърс се усмихна смутено.

Бранд доброволно даде пояснение.

— Чукане, разбира се, е жаргонна дума за полово сношение. Лейтенант Тайсън каза на Симкокс, че има шанс той — Симкокс — да може да получи това в болницата. Предполагам, че лейтенант Тайсън е имал предвид сношението да стане с участието на жена.

— Благодаря ви. Имахте ли чувството, че лейтенант Тайсън възнамерява да завземе тази болница?

— Не знам дали възнамеряваше да го направи или не. Но в резултат на изявленията му за жените и другите удобства, които болницата можеше да предложи, хората бяха в приповдигнато настроение и с приближаването очакванията им придобиха в известен смисъл нереалистичен характер.