Обречен на мълчание

— Откъде знаеш, че е било публичен дом?

— Все тая — каза Стивън Бранд. — Миналото си е минало и ние не би трябвало да стоим тук и да си говорим за неща, случили се преди близо две десетилетия.

— Не, но не би трябвало да говорим за тях и утре. Бранд не каза нищо.

— Ние всички имаме своите недостатъци, доктор Бранд — каза Тайсън.

— Бих искал да си тръгна — отстъпи Бранд.

— След минутка, докторе. Аз все още съм воин, а доколкото виждам ти не си в най-добрата си физическа форма. Искам да ти задам един въпрос, докато все още имам тази възможност. Защо ти не доложи за случилото се в болница „Милосърдие“?

— Не знаеш ли? — попита го Бранд.

— Не, мислил съм за това. Но така и не разбрах защо ти, който нямаше нищо общо с всичко това, не го докладва.

— Добре тогава, ще ти кажа. Когато за пръв път осъзнах, че наистина ще прикриеш клането, усетих как пръстите ми се затягат около врата ти. И всяка сутрин се събуждах със усмивка, чудейки се дали това да бъде денят, в който да го стисна. И с всеки ден, който минаваше, без да си докладвал за станалото, аз знаех, че затъваш все по-дълбоко. Първите няколко дни бяха крайно изнервящи за мен, защото си мислех, че в крайна сметка ще се осъзнаеш и ще ме изиграеш. Мислех си, че може и да си направил таен доклад и че един ден ще ни отведат в базовия лагер за преподготовка и попълване на личния състав, където ще разберем, че сме арестувани. Но рискувах и чаках, и в края на февруари възнамерявах да те смъкна за косите на земята от високия ти пиедестал. Щях да видя как те хвърлят в затвора, а аз щях да прекарам останалата част от военната си служба в правния отдел на генералния щаб. Но съдбата отново се намеси на Ягодовото поле. — Бранд сви рамене и се усмихна. — И така, ето ни тук.

Тайсън дълго време остана в мълчание.

— Въпреки това можеше да докладваш за клането и да доложиш за мене — каза най-сетне той. — И друг път хора са излежавали присъдите си на болнично легло.

— Да, но след… морфина… бях малко притеснен. Чаках една седмица да видя дали ще получим съобщение за смъртта ти. След това ни казаха, че те изпращат в Япония и няма да се връщаш. Обмислих положението. Реших, че си достатъчно умен, за да разбереш, че нямаш абсолютно никакви доказателства за станалото. Така че реших, че сме квит. Или поне за тогава. — Той дълго се взира в Тайсън, после каза: — Аз бях от добро семейство, както и ти, и винаги ми бяха казвали, че съм нещо по-специално, както и на теб. Затова разбих силно его, също като теб. А ти ме хвърли в това гъмжащо от пиявици наводнено оризище и ме унижи пред всички тези хора, които след това трябваше да гледам в очите всеки ден… И сега се чудиш защо отговорих на обявите за издирване? Трудно ти е да повярваш, че някой може да мрази толкова очарователен човек, какъвто е Бен Тайсън? Уверявам те, аз те мразя. — Погледът на Бранд срещна очите на Тайсън. — Все още имам кошмари за тези пиявици. Понякога се събуждам с усещането, че пулсират върху кожата ми.

— Така ли. Бих ти препоръчал моя психоаналитик, но той се самоуби.

— Сега мога ли да си тръгна? — каза Бранд.

— Разбира се, докторе — кимна Тайсън. — Но трябва да запомниш едно. Връщането. Утрешният ден няма да сложи край на всичко това.

— Е, може поне да го прекрати за десетина-двайсет години. Лека нощ.

Той предпазливо направи една крачка, видя, че Тайсън няма да го спре и побърза да се отдалечи.

Тайсън продължи по пътя си без да се обръща назад.

ГЛАВА ЧЕТИРИЙСЕТ И ШЕСТА

— Стивън Бранд — каза полковник Пиърс, — заклевате ли се, че показанията, които ще дадете по гледаното тук дело ще бъдат истината, само истината и нищо друго освен истината, и нека Бог да ви бъде съдник? — Заклевам се.

— Бихте ли ни казал адреса и професията си?

— Живея в Бостън, Масачузетс и съм лекар.

— Бихте ли назовали предишния си чин, военно подразделение и задълженията си по времето, когато сте служили във военните сили във Виетнам?

— Да, бях редник четвърти разряд в Петнайсети медицински батальон и служех като полеви фелдшер в рота „Алфа“, Пети батальон на Седма кавалерия, Първа въздушна дивизия.

Тайсън наблюдаваше, докато предварителните въпроси продължаваха. Бранд беше облечен в скъпи дрехи с подчертано лош вкус, които изглеждаха характерни за медицинското съсловие. Той се почуди дали не си купуват дрехите по каталог на Американската асоциация на медиците.

Тайсън погледна към първите редове на пейките и срещна очите на Марси, която както му се стори, му се усмихна някак си ениматично. Вече от няколко седмици отношенията им бяха малко странни, но нямаше открити скандали. Беше се вслушал в съвета на Корва да остави проблемите в брака му да почакат, докато на преден план беше процесът.

Докато оглеждаше пейките, забеляза, че всички, които бяха дошли за първото действие, се бяха върнали и за второто. Времето бе все така хубаво, а това винаги привлича хората да излязат навън, помисли си той.