Обречен на мълчание

Показанията на Бранд преминаха към по-конкретни, но все още периферни въпроси. Тайсън прехвърли вниманието си към съдийския състав. Бойните ветерани — полковник Муър, подполковник Макгрегър и майор Бауър — изглеждаха по-спокойни, слушайки показанията на Бранд, в сравнение с тези на Фарли, в които ставаше въпрос за жълти, хора-минотърсачи и войници, които взимат онова, което искат. Естествено, Бранд също говореше за подобни неща, но подборът на думите му беше по-добър. Тайсън отново погледна към Пиърс и Бранд, и се заслуша. Пиърс работеше много бавно, много логично и много предпазливо, за разлика от начина, по който беше подходил към Фарли. Бранд се изразяваше ясно и отговаряше на въпросите добре, сякаш беше свикнал с подобни неща, и Тайсън заподозря, че може да е взимал участие в граждански дела за компенсации или за лекарски грешки. Тайсън хвърли поглед към Корва, който си водеше бележки, докато слушаше как Бранд и Пиърс пеят своя дует. Корва още не беше направил нито едно възражение, а и нямаше кой знае на какво да възразява, с изключение на това, че Пиърс се обръщаше към Бранд с титлата „доктор“, което беше в разрез със споразумението отпреди процеса. Но Тайсън реши, че Корва постъпва благоразумно, като не привлича вниманието към този въпрос.

— На какво разстояние се намирахте от погребалната могила, докторе? — каза Пиърс.

— На стотина метра.

— И видяхте как тези хора събличат дрехите си?

— Да.

— Видяхте ли лейтенант Тайсън, Фарли, Симкокс или Кели да предприемат някакви действия, които бихте определили като заплашителни жестове към тези десетина граждански лица?

— Да, но не мога да кажа със сигурност кой правеше тези жестове. Но някой буташе цивилните и имаше насочени към тях пушки. И видях един от войниците да ги пръска с кал.

Тайсън отново погледна към пейките. Зрителите слушаха внимателно, но не така захласнато, както бяха приковани от показанията на Фарли. Фарли беше свършил грубата работа, и сега Пиърс и Бранд градяха върху нея камък по камък, тухла по тухла, една стабилна непоклатима конструкция, която Корва трябваше да се опита да разруши.

— Викаха ли ви често да присъствате на тези претърсвания със събличане на цивилни лица? — попита Пиърс.

— Винаги. Това беше всеобща практика. Този тип претърсвания можеха да се извършват само под надзора на офицер или старши сержант. Трябваше да се провеждат колкото се може по-тактично и деликатно, доколкото позволяваше обстановката. Мое задължение бе да изпълнявам интрузивната част на претърсването.

— Каква беше тази интрузивна част?

— Интрузиите във вагината и ануса. Понякога противниците свиваха документите на руло и ги поставяха в алуминиева тръбичка, пренасяна по този начин.

— Като се основавате на предишния си опит, бихте ли казали, че наблюдаваното от вас на могилата е било необходимо или законосъобразно претърсване?

— Не мисля. Струваше ми се, че това е просто… Как да го кажа?… Почти сексуален акт.

Корва и Тайсън едновременно се спогледаха.

— Този човек е просто нагъл — отбеляза Корва. Пиърс погледна остро към масата на защитата, после каза:

— Сега бих искал да ви попитам за мнението ви за оскверняването на мъртвите тела на противниковите войници, които са били повити за погребение?

— Ваша милост, защитата възразява — изправи се Корва.

Полковник Спраул се извърна към Корва с израза на човек, който е бил прекъснат грубо, докато е слушал нещо интересно.

— Какъв е характерът на възражението ви?

— Ваша милост, защитата ясно разбира, че прокуратурата се опитва да покаже някаква връзка между предполагаемите събития, случили се по-късно същия ден. Ние не възразихме срещу част от тези показания, но мисля, че това вече продължи достатъчно дълго. Всъщност то придоби малко нецензурен характер, който може да е от интерес за някои хора, но има малка връзка с делото, върху което работим.

Спраул се замисли за момент върху думите му, после каза на Пиърс:

— Полковник, в продължение на около час слушахме показанията на свидетел, който е бил на близо двеста метра разстояние от погребалната могила. Сега ще ви разреша да продължите, но очаквам, както ви казах и на предишното ни заседание, че онова, което ни представяте, има някаква връзка с обвиненията, за които сте положили клетва. Възражението се отхвърля.

Пиърс кимна, сякаш полковник Спраул беше казал нещо интересно, след това се обърна и продължи да разпитва Бранд за оскверняването на труповете на противниковите войници.

С мъчителни подробности Първи батальон на рота „Алфа“ продължи марша си към селото Ан Нин Ха и болница „Милосърдие“. Спомените на Тайсън за онзи дъждовен ден съвпаднаха с тези на Бранд, и той дори се учуди на изклкочително добрата му памет. А когато Бранд не си спомняше нещо, просто казваше, че не си спомня.

— Докторе — каза Пиърс на Бранд, — събитията, за които ви разпитвам, се отнасят до приближаването на взвода ви до тази болница. Тези събития са описани в известна степен и в книгата, озаглавена „Уей: смъртта на един град“, написана от Андрю Пикард. Вие всъщност дали ли сте му някаква информация за написването на тази книга?