Обречен на мълчание

— Да.

— Четохте ли книгата?

— Да.

— В общи линии каква част от разказа на господин Пикард се основава на информацията, която вие сте му дали?

— Голяма част от описаното в писмена форма от него се основава на устните ми разкази, но има и някои подробности, които аз не бих могъл да му дам.

— Какви например?

— Имената на някои от служителите в болницата. Той ми каза, че е говорил с една оцеляла от болницата — сестра на име Тереза — на която се позовава по-късно в книгата си.

Пиърс отдели още известно време на проследяването на историята на написването на книгата, после попита:

— Като фелдшер на взвода, къде обикновено се намирахте в строя?

— Обикновено по време на поход се движех с командването на взвода. Това, което наричахме командване, се състоеше от командира на взвода, един или двама свързочника и медицинското лице. Когато взводът спираше за през нощта, сержантът на взвода също се присъединяваше към нас в средата на охраняемия периметър и там образувахме командния пост.

— Така че обикновено сте се намирали непрестанно, ден и нощ, близо до командира на взвода, лейтенант Тайсън?

— Да.

— Добре ли го познавахте?

— Толкова добре, колкото можете да опознаете човек, с който сте били заедно ден и нощ в продължение на десет месеца. Естествено имаше непреодолима бариера за истинска близост, дължаща се на факта, че той беше офицер, а аз обикновен военнослужещ. Но понякога ние наистина си споделяхме някои неща.

— Как бихте описали взаимоотношенията си с него? Бранд се обърна и погледна към Тайсън. Той му се усмихна по начин, който самият Тайсън и всички останали, които видяха усмивката му, определиха като идиотски.

— Между нас имаше някои различия — каза Бранд, обръщайки се обратно към Пиърс, — но в общи линии се уважавахме взаимно. Той често оценяваше високо работата ми.

— А вие често ли се възхищавахте от него?

— Често бях впечатляван от способността му да води хората — усмихна се отново Бранд. — Изглежда беше роден водач. Случвало ми се е да му се възхищавам.

Докато слушаше как Пиърс изяснява отношението на Бранд към него, Тайсън установи с изумление, че фелдшерът Бранд е имал изключително високо мнение за лейтенант Тайсън.

Пиърс продължи още известно време в тази насока и Тайсън реши, че е много хитро от негова страна да вмъкне този личен елемент между епизода на погребалната могила и онова, което предстоеше.

— Докторе — каза Пиърс, — още един последен въпрос преди предстоящата ни почивка. Като фелдшер на взвода смятате ли, че лейтенант Тайсън беше подобаващо загрижен за психическото и физическото състояние на хората си?

— Възразявам, ваша милост — изправи се Корва. — Доколкото ми е известно свидетелят няма подготовка в областта на психиатричните заболявания, а и бих искал да посоча, че по времето на събитията за които говорим, той е бил само двайсет и три годишен член на военно-санитарния корпуса не лекар на средна възраст.

— Възражението се приема. Полковник Пиърс, желаете ли да направим прекъсването сега?

Пиърс не възнамеряваше да излезе в обедна почивка точно след този момент от разпита.

— Бих искал да перифразирам въпроса си, ваша милост — каза той.

— Моля.

— Докторе — обърна се Пиърс към Бранд.

— Възразявам, ваша милост — Корва отново беше на крака.

— На какво?

— Ваша милост, нямах нищо напротив полковник Пиърс да се обърне досега трийсет-четирийсет пъти към свидетеля с титлата „доктор“. Но сега, когато се опитва да поиска някаква ретроспективна медицинска оценка, аз мисля, че обръщайки се съм свидетеля с титлата „доктор“, той се опитва да придаде по-голяма тежест на мнението му.

Спраул се замисли за момент и каза:

— Възражението се приема. Полковник Пиърс, може би бихте искали да имате повече време, за да перифразирате въпроса си. Съдът обявява прекъсване на заседанието до тринайсет и трийсет часа.

* * *

Тайсън и Корва бяха седнали в модерните шведски кресла от двете страни на ниската масичка от светло дърво в апартамента на Корва в жилищата за несемейни. Корва беше поръчал да им донесат кутии със суха храна за обяд от Офицерския клуб.

— За твоя сметка е — обясни той на Тайсън. — Дадох им твоя номер.

— Благодаря. Почивката е кратка — вметна Тайсън.

— Да. Спраул разбра, че Пиърс и Бранд ще продължат да говорят още доста дълго време. Виждал съм показания пред военен съд, които продължават до десет часа вечерта. Няма нужда да се притесняват, че съдебните заседатели могат да се отегчат. Или че ще трябва да плащат извънредни на съдебния стенограф или на охраната. — Корва забоде вилицата си в чинийка със студена макаронена салата. — Разкажи ми всичко за моралната корумпираност на доктора — каза той. — Каква е била причината за епизода с пиявиците в оризището?

Тайсън кимна.

— Участвал ли си някога в тези операции по завземане на селища съвместно с виетнамската национална полиция?

— Само веднъж — кимна Корва. — И това ми дойде много.