Обречен на мълчание

Пиърс продължи да разпитва Бранд в този дух и Тайсън си помисли, че стремежът му да покаже как хората са били настроени положително при приближаването към болницата е доста хитро, особено като се има предвид, че това настроение е било създадено в резултат на обещанието на командира им за насилие, грабеж и плячкосване. Нито Пиърс, нито Бранд щяха да бъдат удовлетворени да докажат, че е само убиец. Те искаха да докажат, че е непоследователен, користолюбив и лишен от морал. А в залата присъстваха и слушаха двеста души, включително представители на пресата, познатите му, жена му, синът му и майка му. Чудеше се защо не счупи врата на Бранд.

Разпитът на Стивън Бранд продължаваше. Пиърс отведе взвода до болницата шест или седем пъти, после отново го върна назад чрез странични и общи въпроси. А Бранд изглежда не бързаше. Той отговаряше на всички въпроси на Пиърс подробно и на вид обективно. Когато Пиърс най-сетне отведе съда до площада пред болницата, всички вече бяха готови не само да чуят, но и да повярват на онова, което Стивън Бранд щеше да каже.

— Колко изстрела бяха дадени в близост от болницата? — попита Пиърс.

— Около пет или шест в непосредствена последователност един след друг.

— Можете ли да кажете откъде приблизително идваха те?

— Не. А и никой от другите около мен не би могъл да го каже.

— Така че всъщност не можете да кажете със сигурност, че са дошли от болницата.

— Не.

— Но в книгата на Пикард и в предишните показания ясно се казва, че снайперисткият обстрел е идвал от болницата.

— Никога не съм казвал такова нещо на Пикард. Не знам откъде го е чул. Според мен болницата бе последното място, което би си избрал противниковият снайперист.

— А тогава имаше ли някой от хората около вас, който да вярва, че изстрелите са идвали от болницата?

— Да. Лейтенант Тайсън смяташе така. Той заповяда да се отговори с огън срещу болницата. Аз почти никога не се намесвах в бойните действия, но този път го помолих да спре обстрела срещу болницата.

— Какво ви отговори той?

— Каза ми да си гледам своята работа. Което и направих. Имахме двама ранени и един убит.

— Можете ли да назовете имената им?

— Да. Робърт Муди беше ранен в крака. Лека повърхностна рана. Артър Питърсън беше улучен тук — Бранд посочи едно място от дясната страна на гърдите си, точно под мишницата. — Куршумът беше минал през… Мога ли да използвам медицинска терминология?

— По-добре недейте — съчувствено се усмихна Пиърс.

— Беше значи минал през тялото и бе излязъл малко по-надолу от другата страна. И двата му дроба бяха засегнати. Питърсън се давеше в собствената си кръв.

— А третият човек?

— Да… Лари Кейн… Той бе прострелян в сърцето и умря на място.

— И вие оказахте помощ на тези хора под обстрела?

— Не. Стрелбата спря почти веднага, след като беше започнала, и аз не бях подложен на опасност — скромно каза Бранд.

— Какво стана след като стрелбата бе преустановена?

— Взводът изстреля още няколко откоса към болницата. Нямаше стъкла по прозорците. Само мрежи и дървени капаци, по които, доколкото си спомням, се стреляше. И както казах, аз продължавам да смятам, че петте или шестте изстрела, които улучиха нашите трима, не дойдоха оттам. Накрая лейтенант Тайсън заповяда да прекратят стрелбата.

— И какво стана после?

— След това лейтенант Тайсън нареди на четири или пет човека да се промъкнат към болницата. Те направиха това и стигнаха до входната врата, без някой да стреля по тях. Трябва да кажа, че когато се приближавахме към болницата, видяхме, че от три или четири прозореца висяха бели чаршафи, които аз възприех като знак за миролюбивите им намерения или като сигнал за това, че болницата е неутрална. Казах и че на един пилон пред сградата се вееше знамето на Червения кръст.

— И вътре в болницата никой не ви оказа съпротива?

— Никаква.

Тайсън слушаше как Пиърс отново отстъпи малко назад, после върна пак всички на прага на болницата, след това отново се върна назад на площада пред сградата, и после пак тръгна напред към прага на болничното фоайе. Натискаше копчетата на касетофона си за превъртане напред-назад, и пак напред, а Бранд отговаряше като предварително изготвен запис. От време на време Корва правеше по някое възражение, но дори Тайсън разбираше, че той не използва всички възможности за това. Той даваше на Пиърс значителна свобода на действие и Пиърс ставаше все по-самоуверен, оставяйки Бранд да прави изявления, които много трудно щеше да обясни при ответния разпит.

Най-сетне Пиърс качи взвода нагоре по стълбите на болницата на втория етаж, където щеше да се разиграе основната драма.

— Как бихте описали приема, който ви беше оказан вътре в болницата?

— Беше доста хладен. Ние току-що бяхме изстреляли няколкостотин куршума към сградата, а ако моето предположение, че снайперистът изобщо не е бил там, е вярно, определено не се учудвам, че бяха значително по-малко ентусиазирани от нас от срещата ни.

— Имаше ли някой, който да се държи открито враждебно?