Обречен на мълчание

— Какво беше отношението на лейтенант Тайсън към тези операции?

— Той имаше отрицателно отношение към факта, че американски бойни единици се използваха като съучастници в подобен род неща. Веднъж написа протестно писмо до командира на батальона по повод на незаинтересованото отношение на американското командване, което бе равнозначно на съгласие с извършването на тези зверства. В него той подчерта, че бойците са деморализирани от гледката на последствията от тези разпити, когато преминават през селата след изтеглянето на полицията. След изпращането на това писмо до командира на батальона рота „Алфа“ никога повече не взе участие в подобен род съвместни операции с виетнамската полиция.

— Какво се случи по време на въпросната операция? — попита Корва. — Онази, която доведе до този спор.

— Взводът на лейтенант Тайсън бе разположен по продължението на един насип и образуваше една от страните на кордона. Оттам се виждаше част от селото. Виетнамската полиция беше изправила десетина разсъблечени до голо хора от всички полове и възрасти до един кладенец. Видяхме как спуснаха първия човек в кладенеца.

— Каква беше целта на тези действия?

— Предполагаше се, че това трябва да подтикне селяните да посочат къде се крият виетконгците, тайните им проходи, скривалищата за оръжие и да разкрие поддръжниците им между тях. Но според мен това беше — или се бе превърнало — в тънко прикрита садистична сексуална оргия. Те често успяваха да открият по един-двама виетконгци или някое и друго оръжие, но цената бе твърде висока. Тайсън погледна към съдебния състав, после към полковник Спраул, после към Пиърс. И най-накрая към зрителите. Разказът на Кели бе предизвикал у всички изострен интерес, с изключение на прокурорския състав, който започваше да се чувства леко притеснен.

— Продължете, моля — каза Корва на Кели.

— Да. Лейтенант Тайсън предложи да отидем в селото и да говорим с местния командир на виетнамската полиция. Той винаги правеше така.

— Защо?

— За да ги накара да действат малко по-меко. Обичайно американското присъствие оказваше такова въздействие, до момента, в който ни видеха гърбовете. Възраженията на лейтенант Тайсън срещу този вид операции бяха отчасти от хуманни подбуди, и отчасти от практично естество. Той се съмняваше, че сърцата и съзнанието на хората можеха да бъдат спечелени посредством подлагането на цели села на масови изтезания и унижение. Освен това той отбелязваше, че след като частите на виетнамската полиция се върнеха в казармите си, ние трябваше да продължим да контактуваме с местното население в района на действията си.

— Значи отидохте в селото.

— Да. Отидохме в селото. И докато вървяхме, забелязахме там Стивън Бранд.

— Възразявам — Пиърс беше скочил на крака. — Ваша милост, всичко това продължи твърде дълго. То няма нищо общо с делото.

Спраул погледна надолу към Корва, след това към Пиърс и после обратно към Корва.

— Господин Корва — каза Спраул, — моля, обяснете на съда как начинът на провеждане на разпита, който следвате, ще доведе до изясняване на смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства във връзка с инцидента, за който лейтенант Тайсън е признат за виновен?

— Ваша милост — отговори Корва, — намерението ми е да покажа на съдебния състав, че между лейтенант Тайсън и свидетелят на обвинението Стивън Бранд е съществувала омраза, и че тази омраза между лейтенант Тайсън и бившият му фелдшер е толкова силна, че е останала жива и до момента, в който господин Бранд застана на свидетелската скамейка в тази съдебна зала. Възнамерявам да покажа, че показанията на господин Бранд, че подобна омраза и неприязън не е съществувала, са лъжа.

— Сега вече е малко късно за това, господин Корва, не е ли така? — каза Спраул.

— Ваша милост, чрез разказа на този свидетел аз мога да докажа, че чувствата, които Стивън Бранд изпитва към обвиняемия, са предубедени и враждебни, след това мога да докажа, че показанията на господин Стивън Бранд също са били предубедени и злонамерени, което от своя страна ще позволи на съдебния състав да си създаде правилна представа за характера на показанията на господин Бранд и така да повлияе на обсъжданията им за подобаващото наказание, което е и предмет на това заседание на съда.

Спраул леко повдигна вежди.

— Това леко разширява предмета на заседанието, господин Корва. Не знам истинската причина, поради която искате да накарате свидетеля да ни разкаже тази история. Независимо от това можете да продължите, но внимателно. Възражението се отхвърля.

Пиърс седна и удари с ръка по масата, проявявайки необичайно за него раздразнение.

— Видели сте господин Бранд в селото — каза Корва на Кели. — Нормално ли беше да се намира там?

— В известен смисъл. Медицинските лица, както и офицерите, имаха право и влизаха в селата, докато полицията провеждаше претърсванията и разпитите. Медицинските лица често имаха работа там.

— Какво се случи после?

— Лейтенант Тайсън ми каза: „Дръпни се назад. Искам да го проследя“, имайки предвид Стивън Бранд.

— Защо? Какво точно е имал предвид?