Обречен на мълчание

— Имаше известна опасност. Но в крайна сметка ние просто се обърнахме и си тръгнахме. Върнахме се при насипа, където вече беше стигнал и Бранд, напълно облечен. Лейтенант Тайсън се приближи до него. Трябваше още по-рано да посоча, ваша милост, че лейтенант Тайсън ми беше споменавал и при други случаи, че според него Бранд злоупотребява с положението си на медицинско лице, за да преследва личното си увлечение по местните жени. Лейтенант Тайсън беше доста обезпокоен от това.

— Значи това е инцидентът, предизвикал предполагаемата неприязън между лейтенант Тайсън и господин Бранд? — попита Спраул.

— Да, ваша милост, но тази неприязън се задълбочи, след като лейтенант Тайсън се спречка с Бранд при насипа.

— Какво каза лейтенант Тайсън на Бранд, когато се спречка с него при насипа?

— Не много нещо, ваша милост. Лейтенант Тайсън ритна господин Бранд в слабините. След това го удари един-два пъти. После лейтенант Тайсън хвърли господин Бранд в наводненото оризище, извади пистолета си и каза на господин Бранд да седи във водата или ще му пръсне черепа. Господин Бранд остана във водата. Скоро господин Бранд започна да се оплаква, че са го нападнали пиявици. Той доста се развълнува, започна да плаче и даже стана леко истеричен.

Известно време полковник Спраул не каза нищо. Той замислено опря пръст до устните си, после попита:

— Имаше ли и други свидетели на случката при насипа?

— Да, ваша милост. Целият взвод го виждаше, защото бяхме заели позиции по дължината на правия насип. Но всички решиха, че няма да е благоразумно да се месят в нещо, което приличаше на личен конфликт. Всъщност аз казах на момчетата да предадат по-нататък да не напускат позициите си и да продължават да изпълняват задачата си — трябваше да наблюдават селото — за да не се опита някой да избяга оттам.

— Но никой от другите не знаеше за причината за инцидента при насипа?

— Не, ваша милост. И никога не узна. Но мисля, че някои от момчетата имаха доста сполучливи предположения.

— Знаете ли дали лейтенант Тайсън е предприел някакви законосъобразни действия срещу господин Бранд или дали господин Бранд е предприел подобни действия срещу лейтенант Тайсън?

— Не, ваша милост, нито една от двете страни не предприе подобни действия. Поне доколкото на мен ми е известно.

— Как завърши инцидентът? — попита Спраул Кели.

— След около трийсет минути лейтенант Тайсън вече се беше поуспокоил и каза на господин Бранд, че може да излезе от водата. Бранд излезе. Когато се съблече горе на насипа, аз видях, че по тялото му има трийсетина пиявици. Той беше много развълнуван. Всъщност плачеше и умоляваше за помощ, за да махне пиявиците от себе си. Няколко души му се притекоха на помощ с различни препарати и запалени цигари. Господин Бранд бе изгубил известно количество кръв поради пиявиците и в резултат на физическото и психическото му състояние, извикахме хеликоптер, който да го откара.

— Нормално ли е човек да се върне в частта си след подобен инцидент? — попита Спраул.

— Не е нормално, ваша милост, но лейтенант Тайсън и аз се върнахме в тила същата нощ и посетихме господин Бранд, който беше в санитарното отделение на батальона. Лейтенант Тайсън уведоми господин Бранд, че го очаква да се върне на бойното поле в рамките на двайсет и четири часа, в противен случай заплаши, че ще го предаде на военен съд по редица обвинения. Господин Бранд каза, че не би желал инцидентът да става публично достояние, защото искаше да следва медицина. Лейтенант Тайсън прецени, че проблемът с господин Бранд е разрешен и си помисли, че по-нататъшното присъствие на господин Бранд в бойната пехотна рота ще бъде от полза както за господин Бранд, така и за ротата. Господин Бранд беше добър фелдшер. Така че всичко приключи дотук, което е и отговор на въпроса на ваша милост защо господин Бранд се е върнал в бойната си единица.

— И това беше краят на случая? — кимна полковник Спраул.

— Не, ваша милост, това сега е краят на случая.

— Изглежда е така, господин Кели. — Полковник Спраул се загледа за момент в Корва, след това кимна в знак, че може да продължи.

— И как бихте характеризирали отношенията между лейтенант Тайсън и господин Бранд от този момент нататък? — попита Корва Кели.

— Не мисля, че на господин Бранд му се понрави да го унижават пред целия взвод, нито пък че му харесаха пиявиците — отговори Кели. — Затова бих определил отношенията между двамата като хладни.

— Мислите ли, че господин Бранд е имал зъб на лейтенант Тайсън?

— Навярно. Нито един от двамата не беше от така наречения лесно прощаващ тип.

— Мислите ли, че господин Бранд е запазил озлоблението си срещу лейтенант Тайсън и до инцидента при болницата — два или три месеца по-късно?

— Да. Всъщност сутринта в деня на инцидента на погребалната могила, те двамата с лейтенант Тайсън се спречкаха.

— Защо?

— Защото господин Бранд се преструваше на болен, за да напусне бойното поле.

Корва зададе още няколко въпроса, после каза на полковник Спраул: