Обречен на мълчание

— Нямам повече въпроси по този инцидент, ваша милост. Ако вие също нямате други въпроси във връзка с това, бих искал да премина към инцидента при болницата.

— Нямам повече въпроси. А ако съдебният състав има, ще ги зададе след като вие приключите с разпита на господин Кели. Ще направим почивка и заседанието ще продължи в четиринайсет часа. Бих искал да видя полковник Пиърс и господин Корва в кабинета си. Закривам заседанието на съда.

Тайсън погледна към зрителите и видя Бранд да се измъква забързано с наведена глава към вратата.

— По-добре ли се чувстваш сега? — попита го Корва.

— Не.

— Добре. И не би трябвало. Но аз се чувствам по-добре.

ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ВТОРА

Съдът се събра отново и Даниел Кели зае свидетелското място. Полковник Пиърс стана и каза:

— Господин Кели, напомням ви, че сте още под клетва.

Корва застана под амвона и се обърна към Кели. След няколко предварителни въпроса попита:

— Бихте ли разказали на съда за събитията, довели до инцидента при болницата?

— Да, разбира се — отговори Кели и започна ясен и подробен разказ за приближаването на взвода към болница „Милосърдие“. Тайсън забеляза, че разказът му е много по-ясен от тези на Бранд или Фарли, но не се различаваше от тях в основните моменти, както не се отличаваше много и от написаното в книгата на Пикард, която Тайсън знаеше, че всички присъстващи в съдебната зала бяха чели.

Той погледна към балкона и зърна няколко силуета. Пейките за зрителите, четвърт от които бяха празни по време на сутрешното заседание, сега отново се бяха напълнили, несъмнено в резултат на слуха за показанията. Не видя Бранд и реши, че той вероятно вече е на път обратно за Бостън.

Тайсън погледна към сектора за пресата и отбеляза, че той също беше пълен. По време на сутрешното заседание нямаше художници-графици, но сега няколко от тях бяха коленичили до бариерата, вперили погледи в Кели.

Тайсън погледна към дясната предна пейка и видя, че Дейвид го нямаше, но Марси беше там с напрегнат израз на лицето.

Тайсън бе хапнал нещо от обеда си в килията в очакване на Корва, но Корва не дойде. Бяха останали не повече от пет минути заедно преди Спраул да обяви подновяване на заседанието на съда. През тези пет минути Корва успя да му каже, че срещата в кабинета на Спраул — стаята на пастора — е била доста разгорещена. И Тайсън вече не знаеше доколко те ще оставят Корва да продължи да работи. Все пак забеляза, че той формулира въпросите си по-внимателно, така че Пиърс нямаше на какво да възрази. Въпросите му концентрираха вниманието върху физическото и психическото състояние на взвода, защото той вече не се опитваше да докаже, че не се е случило нищо противозаконно, а се стремеше да покаже защо то се е случило. Тайсън се чувстваше по-спокоен при този подход.

— Значи влязохте в болницата, след като бяхте сигурни, че противниковият снайперист е избягал — каза Корва на Кели. — Имали сте двама ранени: Робърт Муди, ранен леко в крака, и Артър Питърсън, чиято рана е била сериозна. Знаели сте, че това е болница още преди да стигнете до нея и когато сте се приближили, там не се е развила никаква значителна престрелка. Имало е само един снайперист. Така ли е?

— Именно.

— И така, господин Кели, вие вече сте в болницата и точно тук показанията на предишните свидетели се разминават в по-значителна степен. Какво се случи в болницата и какво доведе до инцидента, за който лейтенант Тайсън бе признат за виновен в убийство?

За пръв път, откакто бе почнал да дава показания, Кели за момент замълча, после продължи да говори:

— Внесохме Муди и Питърсън вътре. Персоналът на болницата бе погълнат от задълженията си и не даваше признаци да е впечатлен от развилата се току-що стрелба. Лейтенант Тайсън спря една сестра, която ни каза, че всички лекари са на горния етаж. Занесохме Муди и Питърсън горе…

— Господин Кели — прекъсна го полковник Спраул, — смятам, че съдът се пита защо не споменахте за един липсващ детайл във вашия разказ. Изглежда че има две версии за смъртта на Лари Кейн. Едната, че е бил убит веднага от снайпериста извън болницата. Другата, че е бил убит по време на сражението вътре в болницата. След като изглежда, че сражение в болницата не е имало, предполагам той е загинал извън болницата. Независимо от това вие не споменахте за смъртта му във вашия разказ.

— Това е така, защото когато влязохме в болницата, Лари Кейн бе все още жив, ваша милост.

Спраул се замисли за момент, после каза на Корва:

— Продължете.

— Какво намерихте на горния етаж? — обърна се Корва към Кели.