Обречен на мълчание

— Лейтенант Тайсън вече имаше някои наблюдения, че Бранд прави непозволени неща.

— В какъв смисъл, господин Кели?

— Бранд правеше снимки. Това беше строго забранено от виетнамската полиция. Те не искаха да се правят снимки.

— А какво снимаше господин Бранд?

— Предимно жени в моментите, когато ги измъчваха и унижаваха.

Корва изчака Пиърс, но Пиърс не направи възражение.

— Продължете — каза Корва.

— Лейтенант Тайсън бе забелязал, че виетнамската полиция не забранява на Бранд да прави снимки. Всъщност те изглеждаха доста приятелски настроени към него.

— Вие също ли го забелязахте?

— Да. А веднъж, по време на друга операция „Кордон“ преди това. Видях Бранд да дава на капитан от местната полиция разни неща от чантата си, които приличаха на медикаменти.

— Продължете.

— След като Бранд свърши да снима, той влезе в една колиба — виетнамска къща — заедно с двама от виетнамската полиция. Лейтенант Тайсън и аз обсъдихме за момент обстановката, после влязохме в къщата. Един от полицаите сложи ръка на рамото на лейтенант Тайсън, за да го спре. Лейтенант Тайсън го отблъсна и ние влязохме в къщата, в която преди това бе се скрил Бранд.

— И какво видяхте? Какво видяхте лично вие, господин Кели?

Тайсън отклони погледа си от Кели и се взря в Стивън Бранд, който седеше със застинало безизразно лице. Тайсън задържа погледа си върху Бранд, докато Кели отговаряше.

— Видях три голи жени. Една от тях се бе свила в ъгъла и плачеше, а един полицай я дърпаше за ръката. Друга жена извършваше полов акт с втория полицай, а господин Бранд изнасилваше третата жена.

Пиърс скочи на крака и извика нещо, което потъна сред общия шум от възклицания и отделни викове, изпълнил църквата. За момент Тайсън срещна очите на Бранд, преди той да се обърне на друга страна. Полковник Спраул даде знак на дежурния сержант, който отиде до преградата и вдигна ръце в призив на тишина. Добре дисциплинираната тълпа замлъкна.

— Ако има още подобни изблици, ще опразня залата — заяви полковник Спраул. Той погледна към Пиърс, който се готвеше да повтори възражението си и каза: — Възражението се отхвърля.

— Бих искал да задам няколко въпроса на свидетеля — каза Спраул на Корва.

— Да, ваша милост.

Спраул погледна надолу встрани от амвона.

— Господин Кели, съдът би искал да знае как определихте, че онова, което сте видял, е било изнасилване, а не… нормалната дейност, провеждана съвместно от мъж и жена.

Кели погледна нагоре към Спраул, после отново се обърна напред и отговори:

— Не виждам нищо нормално в груповия секс. Ваша милост, но това може би е мой личен предразсъдък. Но ще отговоря на вашия въпрос: обстоятелствата при които се бяха развили събитията, ме накараха да приема, че мъжете не познаваха жените от особено дълго време. Мисля, че ги знаеха от около пет минути. Освен това жените плачеха. Всичките. И бяха изключително млади, ваша милост. Жената с господин Бранд бе на не повече от дванайсет или тринайсет години. Дори като се вземат предвид културологичните различия и по-ранният пубертет в тропическия климат и така нататък, те бяха доста млади. Освен това, когато господин Бранд се изправи, видях, че по гениталиите и по бедрата му има кръв, и си спомням, че въз основа на това предположих, че момичето е било девствено, въпреки че естествено, може и да е била в цикъл. Освен това, ваша милост, според мен момичето изглеждаше така, сякаш някой я беше ударил през лицето. Именно поради тези причини, ваша милост, аз заключих, че бях свидетел на масово изнасилване, а не на купон.

Спраул кимна и преглътна.

— Разбирам.

— И освен това, ваша милост, когато господин Бранд видя лейтенант Тайсън и мен, на лицето му се изписа страх. Той незабавно скочи на крака — лежеше на един дюшек върху пода — и извика „Недейте!“

— Недейте какво? — попита Спраул.

— Лейтенант Тайсън и аз бяхме вдигнали пушките си на нивото на хълбоците си. Беше предпазна мярка срещу евентуалната възможност полицаите да посегнат към пистолетите си. Понякога те бяха доста враждебни към нас. Но Бранд си помисли, че двамата с лейтенант Тайсън се целим в него. И затова извика „Недейте!“ След това извика „Моля ви!“ и грабна униформените си панталони. Не беше свалил защитната си куртка и ботушите. След това изскочи през прозореца, изоставяйки медицинската чанта и пушката си след себе си.

— Вие последвахте ли го? — попита Спраул.

— Да, ваша милост. Но преди това събрахме вещите на Бранд и изкарахме двамата полицаи вън от колибата. В този момент към колибата прииждаха вече доста полицаи и изглежда имаше опасност да се разиграе доста неприятна сцена. Имаше известни подвиквания и пререкания между лейтенант Тайсън и мен, от една страна, и дузина полицаи от друга.

— Имахте ли усещането, че сте в опасност? — попита Спраул.