Обречен на мълчание

— След това се случиха едновременно няколко неща. Първо, Фарли удари лекаря в коремната област с приклада на пушката си и той се прево надве.

Ернандо Белтран влезе в залата и отиде до операционната маса, на която лежеше раненият войник. Белтран свлече човека от масата на земята. Човекът викаше. Питърсън плачеше. Лекарят стенеше от болка. Сестрите се бяха изплашили. После от другия край на операционната зала се зададе затичал се към нас бял човек. Той викаше нещо на английски и по акцента му определих, че беше австралиец. Веднъж бяхме работили съвместно с австралийски войници в продължение на една седмица, и затова разпознах акцента му.

— И какво викаше човекът, господин Кели?

— Държеше се много оскърбително. Всички бяха изненадани да чуят английска реч. До този момент той не бе казал нищо.

— И какво каза той?

— Първо каза на лейтенант Тайсън да се маха, като вземе със себе си и хората си. След това започна да ни псува и да ни нарича шибани убийци. След това премина към по-общи теми, например, че всичко, което знаем да правим, е да убиваме и да нараняваме хората. Че нямаме право да сме там — във Виетнам. Че войната е такава и онакава. Изобщо неща, каквито се пишеха в някои вестници.

— Лейтенант Тайсън отговори ли му?

— Не. Човекът очевидно беше превъзбуден. Но докато ставаше всичко това, Белтран и още някой бяха сложили Питърсън на вече опразнената операционна маса. Приближи се още един лекар, но той не говореше нито френски, нито английски. Предполагам, че беше германец или холандец. Той показа с жестове че е съгласен да оперира Питърсън. Всъщност някой вече беше сложил тръба в гърлото на Питърсън, вероятно за да изпомпва кръвта. Но вече никой не обръщаше много внимание на този лекар, френският лекар се беше пооправил от удара в корема и беше много ядосан, но имах ясното усещане, че медицинският персонал бе оценил правилно създалото се положение и беше готов да ни сътрудничи. Но там беше и този австралийски лекар, който така и не успяваше да се успокои. Освен това Белтран бе намерил още един северно-виетнамски войник и го беше хвърлил на земята от операционната маса. Лейтенант Тайсън извика на Белтран да напусне помещението. Разказвам ви каквото си спомням, но всичко беше много объркано, защото всички бяха свръхвъзбудени. Предполагам, че тези хора също като нас отдавна не бяха си давали почивка, затова нервите на всички бяха пределно опънати. Но, както вече казах, поведението на австралийския лекар бе особено предизвикателно.

— Какво имате предвид под предизвикателно?

— Той започна да сочи с пръст.

— Да сочи с пръст?

— Да. Всеки един от нас. Сочеше и ни викаше разни неща като: „Ти! Махай се!“ или „Ти си един гаден шибан убиец. Ти. Ти. Как се осмеляваш.“ Такива неща.

— Каква беше реакцията на хората ви?

— Не много добра. Както казах, ние бяхме мокри, уморени и изплашени. Знаехме, че отиваме към Уей. Не мисля, че някой от нас се надяваше да се завърне жив оттам. А сега и този лекар там, един от нашите, така да се каже, ни наричаше с такива имена. Някой му извика, че вероятно не се обръща така към виетконгците и към войниците от северно-виетнамската армия, което вероятно беше истина. Също така мисля, че болшинството хора обвиняваха противника за всички тези нещастия, а не нас. Както казах, останалата част от болничния персонал бяха готови да ни помогнат по отношение на Питърсън, но имах чувството, че не са проамерикански настроени. Не ни посрещнаха много топло. И това, поне според мен, създаде психологическата атмосфера за онова, което по-късно им се случи.

— А поведението на австралийския лекар продължаваше ли да бъде оскърбително?

— Да. Той не успяваше да се овладее. Очевидно нещо вътре в него се беше прекършило. Двама от другите бели мъже се опитаха да го избутат навън, но той ги отблъсна. Повечето от нас не му обръщаха внимание, но неизвестно как Лари Кейн започна да се надвиква с него. В продължение на няколко секунди те си разменяха оскърбления. След това австралиецът опря пръста си в Кейн и му каза „Ти си един глупав кучи син“. Кейн натисна спусъка на пушката си и изстреля един откос в корема на австралиеца.

— Това ли беше първият изстрел? — попита Корва.

— Да. Но повече и не трябваше. Белтран отиде до двамата северновиетнамци на земята, извади пистолета си и ги застреля и двамата в главите. След това Кейн, поради причини, които така и не разбрах, изстреля един откос със своя М — 16 в отсрещната стена, разхвърляйки навсякъде парчета мазилка. Хората се разпищяха и се хвърлиха на земята. Австралийският лекар лежеше облегнат на стената, където го отхвърли силата на куршумите, а коремната му област обилно кървеше. Тогава Бранд, без никакъв видим повод, изрева „Питърсън е мъртъв“. — И Кейн се обърна и застреля френския лекар в гърба.

— Какво правеше лейтенант Тайсън през това време?