Обречен на мълчание

— Същото, което и аз. Лежеше на земята. Кейн очевидно беше превъртял. Всичко стана наистина изумително бързо. Поне на мен така ми се стори. След това лейтенант Тайсън се изправи на едно коляно и извади пистолета си. Насочи го към Кейн и му заповяда да хвърли пушката си. Кейн презареждаше нов пълнител. Лейтенант Тайсън отново му каза да хвърли пушката си. Обстановката беше много напрегната.

— А Кейн хвърли ли пушката си?

— Да, след като лейтенант Тайсън го простреля в гърдите.

Бен Тайсън седеше с опрени на масата лакти, облегнал брадичка на ръцете си и се взираше напрегнато в Даниел Кели, както правеха и всички останали. Тайсън усилено се вслушваше да долови някакъв звук, но в залата цареше абсолютна тишина. Изглежда Корва нямаше какво да каже, както и Кели.

Най-накрая полковник Спраул попита Кели:

— Трябва ли да разбирам, че искате да кажете, че лейтенант Тайсън е застрелял Лари Кейн?

— Да, ваша милост. Застреля го и го уби. Спраул кимна почти уморено, помисли си Тайсън.

Той погледна към съдебния състав и видя, че полковник Муър го гледа така, сякаш го вижда за пръв път. Майор Бауър кимаше бавно и ритмично с глава.

Корва се бърна при масата на защитата, наля си чаша вода и я изпи. Той изобщо не погледна към Тайсън, обърна се и се върна при Кели.

Тайсън се облегна на стола си и обърна глава към масата на прокурорския състав. Пиърс не изглеждаше нито разстроен, нито притеснен. Беше най-вече отпуснат, сякаш всичко вече бе излязло изпод контрола му. Тайсън погледна към полковник Спраул, който изглеждаше замислен. Възможно бе, помисли си Тайсън, смисълът на делото, който му, беше убегнал, сега да му се изяснява и фактите да се подреждат в съзнанието му.

— Какво стана след това? — попита Корва Даниел Кели.

— Доколкото си спомням, в операционната зала настъпи адски хаос. Белтран застана на вратата и не пускаше никого да излезе. Ричард Фарли изтича до Кейн и коленичи до него. Кейн и Фарли бяха и двамата от някакво градче в Южен Джърси и се бяха записали заедно доброволци на приятелски принцип, което гарантираше, че ще останат заедно по време на службата си. Фарли беше обезумял и крещеше на Тайсън, че е убил приятеля му, за да спаси банда жълти. Естествено, Кейн беше убил двама бели, но както казах, Фарли беше обезумял. Никой не разбираше какво става и нищо нямаше смисъл. Дори сега не мога да разбера какво точно ставаше.

— Лейтенант Тайсън даде ли изобщо заповед да бъдат убити ранените неприятелски войници? Или който и да е друг?

— Не.

— Вие бяхте ли с него през цялото време?

— Да, разделихме се за малко по-късно, след започването на стрелбата.

— Колко време беше изминало след като бяхте влезли в болницата?

— Около петнайсет или двайсет минути.

— Описахте операционната зала като пълен хаос. Бихте ли могъл да бъдете по-точен?

— Спомням си, че Белтран започна да издава заповеди. Вече почти целият взвод беше в операционната зала и Белтран им нареди да намерят жълтите и да ги застрелят.

— Белтран имаше ли някакви командирски функции?

— Не, беше редник. Картечар. Но обичаше да дава заповеди. Лейтенант Тайсън му каза да млъкне. Но Фарли вече стоеше до лейтенант Тайсън с насочена към него пушка. Лейтенант Тайсън все още стоеше на едно коляно с пистолет в ръката и автоматичната пушка М — 16 на земята до него. Фарли му каза да хвърли пистолета си.

— Той направи ли го?

— Не, лейтенант Тайсън се изправи и каза на Фарли да хвърли пушката си. Но Белтран насочи картечницата си към лейтенант Тайсън. Междувременно няколко от хората ни бяха отишли в отделенията, където по леглата имаше неприятелски войници. Чухме шест или седем изстрела и предположих, че са убили ранените неприятелски войници.

— А вие какво правехте през това време?

— Нищо особено. Положението беше много объркано. Опитах се да успокоя хората, но те вече бяха в състояние, когато това е невъзможно. Друг от нашите, Харълд Симкокс, също насочи пушката си към лейтенант Тайсън. Лейтенант Тайсън им каза — на Белтран, Фарли и Симкокс — да хвърлят оръжието си, но те не се подчиниха. Симкокс беше от хората, които имат отрицателно отношение към всякакъв вид власт. Нямаше никаква неприязън между лейтенант Тайсън и него, но Симкокс беше бунтар и щом надуши метежа, веднага се присъедини към метежниците. Винаги има такива хора.

— Значи вече трима души бяха насочили оръжието си срещу лейтенант Тайсън. Той какво направи?

— Той им отвърна, че и тримата са арестувани. Каза ми да извикам щаба на батальона и да докладвам за положението.

— Вие направихте ли го?

— Не. Лейтенант Тайсън не беше преценил ситуацията правилно. Ако бях се опитал да се обадя по радиотелефона, щяха незабавно да ме застрелят. Щяха да застрелят и лейтенант Тайсън. Той беше допуснал себелюбието да замъгли преценката му.

— Какво му отговориха Белтран, Фарли и Симкокс, когато им каза, че са арестувани?