Обсидианова пеперуда

— Не — отвърнах — Не мислех за нищо друго, освен как да направя най-добрия възможен изстрел, преди ти да успееш да ме застреляш. — Не се почувствах щастлива докато казвах това. Почувствах се така, сякаш досега бях оплаквала малките мъртви части от себе си, а демонстрацийката на Едуард само беше потвърдила смъртта им. Почувствах се тъжна, леко депресирана и не особено щастлива от Едуард.

— Някога познавах човек, който беше също толкова добър, колкото си и ти — каза Едуард — После започна да се колебае, да се притеснява дали е лош човек. Това доведе до смъртта му. Не искам да те видя мъртва, защото си се поколебала. Ако трябва да те погреба, искам да е, защото някой е бил също толкова добър или поне късметлия.

— Искам да бъда кремирана — казах, — Не погребана.

— Добра християнка, пропаднала католичка, практикуваща епископална, а искаш да бъдеш кремирана?

— Не искам никой да се опитва да ме съживи от мъртвите или да краде части от тялото ми за магия. Просто изгорете всичко, много благодаря.

— Кремиране. Ще го запомня.

— Ами ти, Едуард— Къде искаш да бъде положено тялото ти?

— Няма значение — каза той — Ще съм мъртъв и няма да ми пука.

— Никакво семейство?

— Само Дона и децата.

— Те не са ти семейство, едуард.

— Може би ще бъдат.

Сложих предпазителя на браунинга.

— Нямаме време да обсъждаме твоя любовен живот и моято морална криза. Изчезвай, за да мога да се облека.

Ръката му беше на вратата, когато се обърна.

— Като говорим за любов, обади се Ричард Зийман.

Това предизвика вниманието ми.

— Какво имаш предвид, че Ричард се е обадил?

— Изглежда знаеше, че ти се е случило нещо лошо. Беше притеснен.

— Кога се обади?

— По-рано тази вечер.

— Каза ли нещо друго?

— Че най-накрая се е обадил на Рони и я е накарал да открие непубликувания номер на Тед Форестър. Изглежда мисли, че ще е добра идея да му оставиш номер на гласова поща — лицето му беше безизразно и празно. Само очите му издаваха слаб намек за забавление.

Значи и двамата най-после се бяха уморили от мълчанието ми. Ричард се беше обърнал към добрата ми приятелка Рони, която по случайност беше частен детектив. Жан-Клод беше използвал по-директен път. Но в крайна сметка и двамата се бяха добрали до мен в една и съща нощ. Дали щяха да си сравнят записките?

— Какво каза на Ричард? — оставих пистолета на леглото при другите.

— Че си добре — Едуард се оглеждаше из стаята — Доктор Кънингам още ли не ти разрешава телефон в стаята?

— Не — казах. Бях успяла да развържа гърба на робата.

— Как тогава Жан-Клод се е свързал с теб?

Спрях посред движението. Робата се изплъзна от едното ми рамо и трябваше да я хвана с ръка. Беше ме хванал неподготвена, а не лъжа добре, когато импровизирам.

— Не съм казала, че ми се е обадил по телефона.

— Тогава как?

Поклатих глава.

— Просто върви, Едуард. Нощта напредва.

Той остана там, гледайки към мен. Лицето му беше студено и подозрително.

Взех сутиена в ръка и се обърнах с гръб към него. Пуснах робата да се плъзне до кръста ми, облегнах се назад към леглото, за да я задържа на място и наместих сутиена. Зад мен не се чуваше никкаъв звук. Взех гащичките и ги плъзнах на място под робата. Бях вдигнала дънките до средата на бедрата си, когато чух вратата зад мен да се отваря и затваря.

Обърнах се и открих, че съм сама. Приключих с обличането. Тоалетните ми принадлежности в банята бяха готови, така че ги набутах в чантата, заедно с големия нож и кутиите с амуниции. Усещах странно новия кобур. Бях свикнала с кожените, които прилепваха плътно и сигурно. Предполагам и найлоновият също бе сигурен, но беше малко прекалено удобен, сякаш беше по-малко плътен от кожения. Но определено беше по-добре, отколкото да набутам пистолета в дънките си.

Ножовете влязоха в каниите на китките. Проверих амунициите във файърстара. Домашното производство на Едуард. Проверих и браунинга, и в него се оказаха същите. Резервният пълнител за браунинга беше с „Хорнейди ХТП Сребърен ръб”. Смених пълнителите. Отивахме при Обсидианова пеперуда като полицаи, което означаваше, че ако прострелям някого, после ще трябва да се обяснявам пред авториТедните органи. Което пък означаваше, че не исках да влизам там с някакви, твърде вероятно незаконни, домашно произведени гадости в пистолета си. Освен това бях виждала какво може да причинят „Хорнейди” на вампир. Беше достатъчно.

Файрстарът влезе в кобура „Чичо майк” за в панталони, макар че, честно да си кажем, дънките бяха прекалено тесни за такъв кобур. Може би не прекарвах достатъчно време във фитнеса. Бях на път повече време, отколкото си бях в къщи. Кенпото е добро, но не беше същото като пълна тренировка с тежести и бягане. Още нещо, на което да обърна внимание, когато се прибера в Сейнт Луис. Оставях доста неща за по-късно.