Обсидианова пеперуда

Беше една от онези бани с отделно помещение с двойна мивка. Дюс ме отведе в отделението с душа. Успях да се поизчистя на сухо— това беше най-доброто, което можех да направя, но дори и от това главата ме заболя. Болеше ме толкова силно, че се принудих да затворя очи, за да попреча на мозъка ми да изтече през тях. Ако нямах сътресение, то тогава това беше адски добра имитация.

Дюс намокри една кърпа за лице и ми я подаде.

— Благодаря. — Сложих си я върху лицето и се опитах да помисля. До този момент Дюс не ме беше докоснал. Блейд опитваше да се почисти в отделението с мивките, но скоро щеше да поиска душ.

— Хареса ми физиономията на Блейд, когато повърна върху него. Беше безценно.

Сложих кърпата на врата си. Бързо обмислих какво имам в чантата и с какви възможности разполагам. Но гласът ми беше спокоен, точка за мен.

— Блейд— Като героят от комиксите*?

Той кимна.

— Да, убиецът на вампири. И двамата носят ножове.

— И двамата са афроамериканци — добавих.

— Да.

Погледнах лицето му, а кърпата за лице, която така любезно ми беше дал, беше още на врата ми. Опитах се да проникна зад любезните му, леко замечтани, кафяви очи, но беше все едно да се опитвам да разгадая Едуард. Просто не можех да чета между редовете.

— Мисля, че Блейд всъщност е използвал дървени ножове и нещо подобно на арбалет в комиксите — казах.

Дюс сви рамене.

— Или си много смела, или си мислиш, че няма да те нараня.

— Вярвам, че ще ме нараниш, ако поискаш.

— Тогава си смела — констатира той. Беше се облегнал на стената, пръстите му лекичко си играеха с пистолета, закачен на каишка през рамото.

Беше мой ред да вдигна рамене.

— Да, но не точно смелостта ме държи спокойна.

Той за пръв път изгледаше заинтересуван.

— А какво тогава?

— След като видях какво беше сторено на Питър и Бека, просто не мога да се развълнувам прекалено много относно това, което ме чака.

Блейд потропа на вратата.

— Нямаме цяла нощ на разположение, а аз искам да взема душ.

Когато той потропа на вратата, двамата с Дюс подскочихме. Споделихме една от онези засрамени усмивки, след което той отвори врата и ме поведе напред.

Блейд се беше опитал да изтърка дрехите си на мивката, но това не беше помогнало. Опита се да мине през вратата и Дюс му препречи пътя.

— На Райкър няма да му хареса да си взимаш душ.

— Той ми каза да се почистя.

— Саймън каза да държим двама човека при нея. Не можем да го направим, ако ти си под душа.

Блейд погледна към мен.

— Мисля, че Саймън я надценява. Всеки, който повръща след като е видял едно леко мъчение като това, не може да ме уплаши. Сега се махни от пътя ми, Дюс.

Дюс се отмести на една страна, премествайки се напред и от едната му страна. Блейд мина покрай нас, без да каже и дума, а гневът му се вееше след него като свободна дреха. Затръшна вратата зад себе си.

Отидох до мивката и отново намокрих кърпата. Сега той ме гледаше в огледалото. Погледът му все още беше спокоен, но в него беше пропълзяло нещо друго. Нещо, което обещаваше болка, както вятърът можеше да донесе дъх на дъжд срещу кожата точно преди да започне да вали.

Започнах да ровя из чантата.

— Тук някъде имам нещо за свеж дъх.

— Мога да те заключа в стаята при Блейд. Той е много красив съблечен, а в момента не е много доволен от теб.

Ръката ми се сключи около писалката със скритото острие.

— Наистина ли си мислиш, че може да се контролира достатъчно, че само да ме изнасили, без да ме нарани допълнително— Както ти сам каза, не е много доволен от мен.

— Така и не ме попита за прякора ми— вметна той.

Разговорът стана прекалено забързан за моя вкус.

— Предположих, че е нещо свързано с игра на карти.

Той поклати глава, докато го наблюдавах в огледалото. След това започна да сваля ципа на панталона си. Беше твърде далеч, за да ме докосне или за да му отвърна. Всичко, което можех да направя, бе да чакам той да дойде при мен.

Той бръкна в дюкяна си и извади члена си с едно плавно, отработено движение. Той беше огромен, впечатляващ дори и увиснал и мек. Ако по-рано не бях видяла Бернардо, щях да съм по-впечатлена. Естествено, не може да си сто процента сигурен, колко голям може да стане един мъж когато еректира. Някои едва си променят размера. Други нарастват много. Той може би щеше да е много впечатляващ. Тогава осъзнах, че има татуировка на него.

Трябваше да се обърна и да погледна, вместо да се доверявам на огледалото.

— Какво се предполага да направя — да избягам с писъци или да поискам да го докосна? — Дори не бях уплашена. Беше прекалено странно.

— Кое от двете би желала да направиш?

Признавам, че ми беше много трудно да го гледам в лицето, а не в пениса, защото той нарастваше и можех да видя татуировката по-добре.

— Не можеш да изнасилиш желаещите, нали?

Той се усмихна, сякаш този подход и преди беше имал успех сред жените. Това определено беше нещо, което не се предлага на едно момиче всеки ден.

— Няма да кажа на никого, ако и ти не го направиш.

— Двойка купи ли имаш на… пениса си?

Усмивката му се разшири.

— Това не боля ли?