Обсидианова пеперуда

— Не толкова, колкото тепърва ще боли — каза Дюс. Той започна да се приближава бавно към мен, така че можех да го огледам добре. Със сигурност имаше способност за театралничене. Не исках да използва способността си или каквото и да било друго негово нещо върху мен. Обърнах се и се препънах нарочно. Той ме прихвана точно както и предишните пъти. Опрях писалката в гърдите му точно под гръдната кост под ъгъл нагоре. Аз бях ловец на вампири. Ако имаше нещо, което да знаех как да направя, това беше да намеря сърцето с първия удар.

Натиснах бутона още щом ножа го докосна. Нямаше движение насочено нагоре, нямаше усещането за тласък на острието, защото то самото свърши работата.

Очите му се разшириха, устата му се отвори, но от нея не излезе нито звук. Извъртях острието наляво, после надясно, за да мога да съм сигурна, че никога няма да си поеме дъх и да предупреди мъжа в другото помещение.

Дюс започна да се плъзга надолу по шкафчетата. Подхванах го внимателно и го положих на пода доволна, че той беше един от най-дребните от мъжете. Щях да се затрудня с мъкненето на тялото на Мики. Водата под душа все още течеше. Блейд вероятно под душа не беше чул удара на тялото в пода, но по-добре да внимаваш, отколкото да съжаляваш.

Дюс лежеше на пода, острието стърчеше от гърдите му, панталоните му все още бяха разкопчани, а адашът му— гол и изложен на показ. Беше много тъжна гледка, докато лежеше там мъртъв. Ако имах време преди да изляза, щях да го закопчая, но преди това — Блейд. Взех пистолета от рамото на Дюс и увих каишката около моето рамо. Проверих, за да съм сигурна, че знам къде се намира предпазителят, както и че беше свален. Превключвателят за режима на стрелба беше тристепенен, а не двустепенен като при „Узи”-то. Включих го на най-високата степен. Според логиката това щеше да накара куршумите да излизат един след друг в много по-малък промеждутък от време между тях. Взех допълнителния пълнител на Дюс за автомата. Пълнителят имаше само двадесет куршума. Обикновено това звучеше като много, но не и днес. На света няма достатъчно амуниции, които да ме накарат да се чувствам в безопасност тази нощ. Взех допълнителни амуниции и за двата резервни пистолета, както и за тези в чантата, и прекарах каишката— през врата си.

Вторият пистолет на Дюс беше 9мм Глок. Аз лично намирам пистолетите Глок за неудобни при стрелба, въпреки че познавам хора, които се кълнат в тях след като вече са овладели стрелбата. Но се радвах да видя този. Оръжията бяха чудесни, но щяха да предизвикат много шум. Ако застрелях Блейд, щях да пратя останалите лоши момчета по петите ми и по-лошото беше, че можеха да убият Едуард, преди да тръгнат след мен. Имаха трима заложника. А се нуждаеха от само един.

Трябваше ми нещо тихо. Бедата беше там, че не смятах, че ще мога да убия Блейд с острие. В открит двубой— забрав?. Това означаваше, че ми оставяше съдържанието на чантата. Издърпах острието от гърдите на Дюс. Шурна кръв, по-тъмна от останалата, както се очакваше да бъде кръвта от сърцето. По навик го избърсах в ръкава на ризата му и го пъхнах в предния си джоб.

Една от двете му ръце лежеше срещу вратичките на шкафа, далеч под мивката. Може би все пак имах повече неща от това, което беше в чантата. Преместих ръката му и погледнах. Невероятно е колко смъртоносни неща държат хората в шкафовете в баните си. Почти всичко има етикети, предупреждаващи за опасността, за отрова, за сода каустик, какво да правим, ако ни влезе в очите после незабавно да изплакнем с вода. Но в този шкаф имаше само купчина пухкави хавлии, а аз имах пистолета на Дюс. И домашно приспособен заглушител. Но щеше да ми се наложи да държа пистолета на нивото на гърдите си, близо до тялото и да притискам кърпите достатъчно стегнато, за да подействат като заглушител. Да държа пистолета по този начин означаваше, че трябва да се приближа максимално преди да стрелям. Ако Блейд беше толкова добър, колкото и останалите, щеше да държи пистолет наблизо. Щях да имам само един изстрел и той трябваше да е точен.

Как човек може да се приближи толкова до добре въоръжен мъж— Отговорът — сваля малко дрехи. Махнах тениската и жилетката. Нямаше да спре нож, а идеята беше да не допусна той да стреля, нали така— Освен това се опитвах да го свалям или поне да го прелъстя. В бронежилетката просто нямаше романтика.

Оставих си сутиена. Нервите ми не бяха чак толкова на ниво. Освен това, ако той настои да сваля малко дрехи, ще имам и друго освен панталоните. Беше все едно играя стрийп-покер. Повече дрехи означава повече неща, с които да играеш.

Душът спря. Мамка му. Времето ми току-що изтече. Внезапно сърцето ми се качи в гърлото. Но трябваше да вляза там преди той да дойде насам. Ако видеше тялото, това, за което щях да се притеснявам, нямаше да е изнасилването.