Обсидианова пеперуда

Вдигнах поглед към мониторите, за да се убедя, че наистина напускат стаите. Ръсел целуна Бека по главата и я остави свита в ъгъла и плачеща за майка си. Аманда сложи превръзка на очите на Питър, докато той я умоляваше да не го прави. Тя прошепна нещо в ухото му, което го накара да се свие на топка. Остави панталоните му спуснати, вдигна ризата си от пода и излезе.

Свих се на пода според собствената си версия за топка. Останах коленичила, докато се опитвах да реша дали ще повърна отново или не. Обикновено, такова замайване е признак на мозъчно сътресение. Главоболието беше друг признак. Но си мисля, че бях прескочила ръба от чисти нерви. Преди доста често повръщах на местопрестъпленията. Очевидно, все още имаше неща, с които не можех да се справя, като например насилието над деца. Мили Боже, моля те, помогни ни малко. Помогни ни да ти изведем невредими.

Чу се пиукане и Райкър натисна друго копче върху бюрото си.

— Какво има?

— Долу имаме два трупа. Изкормени са.

Райкър пребледня.

— Чудовището.

— Ножове, някакъв вид големи скапани ножове.

— Сигурен ли си?— попита Райкър.— Напълно ли си сигурен?

— Да, господине.

— Изглежда, че си имаме нарушители.— Той погледна към Саймън.— Какво ще предприемеш относно компанията ни, Саймън?

— Ще ги убия, господине.

— Тогава го направ?.

— Шутър, Рустър, останете при него и го убийте веднага, щом Райкър нареди. Мики, ти си с мен.— Той погледна през стаята към двамата мъже до мен.— Вие оставате с нея. Погрижете се никой друг да не я удря. Харолд, Нют, елате с мен.

След което изчезнаха и останахме с по двама лоши момчета на човек, и Райкър. Никога нямаше да стане по-добре, отколкото беше сега.

— Има ли баня?— попитах.

— Отново ли ще ти прилошее?

— Възможно е.

— Вие двамата я отведете. И Дюс, ако можеш да измислиш нещо градивно, което няма да остави следи или да нарани по какъвто и да било начин физически г-ца Блейк, но все пак ще я убеди, че децата или г-н Форестър не са единствените, които могат да пострадат, направ— го. Може би ще— демонстрираш какво означава прякорът ти*. Разполагаш с половин час.

Не съществуваха много неща, които можеше да се причинят на човек и които да отговарят на изискванията на Райкър. Повечето, за които се сещах, бяха свързани със секс. Обикновено, приказките за предстоящото ми изнасилване ме тревожеха, но всичко, за което мислех сега бе, че имам на разположение половин час с двама мъже, които може да искат повече да правят секс с мен, отколкото да ме убият. Всичко, което аз исках да направя, бе да ги убия. Това опростяваше опциите ми. Но казах:

— Има ли някаква причина, поради която да измъчвате и мен или това е просто хоби?

Той се усмихна, доволен, уверен.

— Мислех, че ще бъдете достойна за хората ми, но ви намирам за слаба, г-це Блейк. Слабостта трябва да бъде наказана. Но това трябва да бъде извършено внимателно, така че все пак да направите заклинанието, защото го искам.

— Нямаше ли реплика, че нещата трябва да се вършат внимателно или ще развалиш магията?

Дюс се разсмя. Райкър ми се намръщи.

— Това е от „Магьосникът от Оз”— каза Дюс.— Злата вещица го казва на Дороти.

— Отведи я, Дюс— той сбърчи носа си— и се почист— Блейд. Добре дошъл си да помогнеш при наказанието, но Дюс командва. Не я искам наранена.

Дюс ме хвана почти нежно за ръката и ми помогна да се изправя на крака. Човекът, върху когото бях повърнала, Блейд, вървеше няколко стъпки зад нас. Очевидно не поемаше рискове. Един мъж се появи на вратата. Беше тъмен латиноамериканец с горе-долу дълга коса и с презраменен кобур, допълнен с девет милиметров автоматичен пистолет. Приличаше на местен наемник, но не беше. Вибрираше от сила. От него се изливаше трептяща енергия. Медиум, а може би и повече от това.

— Г-це Блейк, запознайте се с нашия местен експерт по свръхестественото— Аларио. Той отговаряше за защитните магии във всичките ми имоти. Но напоследък изкуството му го провали в един от магазините ми и служителите ми са мъртви. Вие ще успеете там, където той се провали.

Аларио ме наблюдаваше с тъмни и студени очи. Силата му пламна над моята, докато Дюс ме водеше покрай него. Разпознахме се един другиго като сила, сега нямаше време за нищо друго, но по-късно щеше да има. От което се опасявах. Аларио беше голямата работа, един от практикуващите изкуствата. Доста бързо щеше да се сети, че не знаех бъкел за магиите за защита, поне не и за този вид, който искаше Райкър.

Дюс ме поведе по белия коридор, заедно с Блейд, който ни следваше. Времето ни изтичаше. Не можех да се върна обратно в онази стая и да си измисля магия. Олаф се беше провалил в опита си да направи убийствата да изглеждат достатъчно ужасяващи, че да заблудят лошите. Единственото хубаво нещо, което беше направил, бе да раздели силите им и трябваше да се възползвам от това докато мога. Което означаваше, че ако въобще беше възможно, само един човек щеше да се върне от банята. Да се надяваме, че това щях да съм аз.

57