Обсидианова пеперуда

— Аз бях нов бог тогава и нямах силата да победя враговете, затова Кецалкоатъл ме доведе тук, за да изчакам докато израсна достатъчно силен за нашата цел. Сега съм готов съм да водя моята армия напред. -

— Значи ми казваш, че ти са трябвали петстотин години, за да се превърнеш от един мъничък малък бог в големия лош бог, по начина, по който супата трябва да къкри наистина дълго време, преди да стане наистина супа— -

Той се засмя.

— Мислиш много странно. Тъжен съм, че скоро ще бъдеш мъртва. Бих те направил първа наложница и майка на богове, защото деца родени от теб, биха били велики магьосници, но за съжаление, имам нужда от твоят живот — .

Върнахме се обратно към моето убийство, а аз не исках да е така. Егото му изглеждаше доста крехко за божество. Ще видя колко крехко.

— Офертата не звучи много привлекателна, не се обиждай. -

Той се усмихна надолу към мен, проследявайки с пръсти ръката ми. — Това, че ще вземем живота ти не е предложение. Това е факт. -

Дадох му най-невинния си поглед.

— Мислех, че ми предлагаш да стана наложница, майка на богове— -

Той погледна към мен по-силно.

— Не съм ти предлагал възможност да ми бъдеш наложница. -

— О-, казах аз. — Съжалявам. Разбрала съм погрешно.-

Пръстите му са все още докосваха ръката ми, но не мърдаха, сякаш беше забравил, че ме докосва.

— Ти би отказала леглото ми? — Той звучеше истински объркан. Велико.

— Да-, казах аз.

— Своята добродетел ли защитаваш?-

— Не, просто вашето предложение конкретно не ме трогва. — Той наистина имаше проблеми с разбирането, че аз не го намирах привлекателен. Прокара пръсти по ръката ми като гъделичкаща четка. Аз просто лежах там и го погледнах. Бях му дала най-добрия контакт с очи, който бях давала на някой от това пътуване, защото, ако погледнех някъде другаде, щях да продължавам да виждам отрязани части движейки се сами. Трудно е да бъдеш корав, когато искаш да започнеш да крещиш. Той докосна лицето ми и му позволих този път. Пръстите му проследиха лицето ми, деликатно, внимателно. Очите му вече не изглеждаше приятни. Не, определено разтревожени.

Той се наведе към мен, като че ли ще ме целуне, а миглите по ръцете му трептяха като пеперудени целувки по тялото ми. Леко изпищях.

Той се отдръпна.

— Какво не е наред?-

— О, не знам. Няколко клепачи пърхащи срещу кожата ми, черва които се увиват като змии около талията, огърлицата от езици, която се опитва да ме оближе. Избери едно.

— Но това не трябва да има значение-, каза той. — Трябва да ме възприемаш като красив, желан.

Направих най-доброто свиване което можех с ръце оковани по-високо от раменете.

— Съжалявам, но аз просто не мога да преглъна това което носиш.-

— Тлалоци-, каза той.

Човекът в шортите се приближи и падна на едно коляно пред него.

— Да, милорд.-

— Защо тя не ме вижда като прекрасен?-

— Очевидно, вашата аура на божество не работи върху нея.-

— Защо не? — И сега имаше гняв в гласа му, в това омиротворено лице.

— Не знам, милорд.-

— Ти каза, че може да замени Ники Бако. Ти каза, че тя е наухили като него. Ти каза, че тя е била докосната от моята магия и това е мирисът на моята магия, е това което привлече Кетцалкоатъл към нея. Но тя лежи под моите ръце и не чуства нищо към мен. Това не е възможно, ако моята магия е прилепнала към нея. — Помислих си, какво ще стане, ако това не е неговата магия, но не го казах на глас. Какво, ако е на Ицпапалотл— Съществото стоящо пред мен почти ме уби от разстояние. Той ревеше в мислите ми и щеше да ме вземе, а аз не бях в състояние да да го спра. Сега той ме докосваше и очевидно опитваше неща върху мен и не действаха. Единственото нещо, което се беше променило, е силата на Ицпапалотл която ме изпълни за известно време. Дали в това беше разликата?

Тлалоци стоеше с глава все още в поклон.

— Трябва да има силна магия, която работи тук, милорд. Първо Ники Бако е загубен за нас и сега тази е затворена за вашата визия.

— Тя трябва да бъде отворена за силите ми или тя не може да бъде перфектното жертвоприношение- каза Мъжът на Червената жена.

— Знам, милорд.

— Ти си магьосник, Тлалоци. Как мога да отменя тази магия ?

Магьосникът мислеше сериозно. Няколко минути минаха докато мислеше. Аз просто лежах там и се опитвах да не привличам вниманието им обратно към мен.

Накрая, Тлалоци погледна нагоре.

— За да повярва на визията ви, тя трябва да вярва във вас.-

— Как мога да я убедя, че аз съм бог, ако тя не може да почувства силата ми.

Това беше добър въпрос и аз чаках търпеливо Тлалоци да му отговори. Колкото по-дълго мислеше, толкова по-голямо отлагане получавах аз. Рамирез идваше. Трябваше да вярвам в това, защото възможностите ми бяха ограничени, освен ако не намерех начин да ги накарам да ме развържат.