Огнен цикъл

Когато дойде на себе си от удивлението, което предизвика у него този въпрос, той се опита да обясни, но навярно събеседникът му не бе в състояние да схване идеята за писаното слово. В желанието си да внесе яснота по въпроса, Дар извади от вързопа една книга и я разтвори пред него, опитвайки се да му изтълкува смисъла на знаците, но това доведе до съвсем непредвиден резултат.

— Не разбирам защо ти трябват подобни неща, кога-, то можеш да питаш Учителите за всичко, което искаш да знаеш; може би те ще ни кажат причината. Трябва да им покажем твоите книги. А сега ми ги дай.

V. Изземване

Не им оставаше нищо друго, освен да се подчинят; един арбалет е безсилен срещу два пъти по двайсет. За миг Дар помисли да опита един яростен пробив до подслона на съседната сграда, но се отказа. Само жив би могъл да си вземе обратно книгите.

— Предпочитам аз да ги нося и да ги покажа сам на вашите Учители — предложи той.

— Няма защо да им даваш твоите книги, освен ако те самите не наредят — бе отговорът, — но те сигурно ще искат да ги видят. Аз ще отида при тях, за да им ги покажа и да ги питам какво да правим с теб.

— Но аз искам да ги видя, за да им обясня защо не съм знаел, че нарушавам техния закон.

— Не, аз ще им го кажа. След като си нарушил закона, не е важно какво си искал.

— А защо те да не видят и моя спътник? Ти вече каза, че той не е като другите хора.

— Добре, ще го заведа.

— Тогава ще трябва да отида и аз. Той почти не може да говори правилно, а аз знам някои думи от неговия език.

— Ако Учителите пожелаят да го видят и да разговарят с него и се окаже, че имат нужда от теб, те ще те повикат.

Водачът протегна ръка и Дар му подаде неохотно своя безценен вързоп.

Бе дадена заповед за тръгване и групата пое обратно по пътя, по който дойдоха дотук Дар и Крюгер. Но когато наближиха широката улица, по която двамата се бяха спуснали към морето, те не се насочиха към материка, а я пресякоха и се отправиха към единия от вулканите — този, който бе останал отляво на нашите пътници, когато наближиха града, по посока на обърнатата му към морето страна.

За първи път Дар изпита съжаление, че не бе научил повече от езика на Крюгер. Той бе решил да си вземе обратно книгите, а после при първа възможност да избяга от тези хора, ако не успееха, той трябваше да се измъкне сам, за да докладва в Ледените укрепления за това място. Трябваше да направи всичко за по-малко от двайсет години; друг изход просто не съществуваше. Нилс Крюгер щеше да му помогне, стига да позволят обстоятелствата. Но точно сега не трябваше да обсъжда нещата с него, защото останалите щяха да разберат твърде много от думите, които те бяха принудени да използват. Може би по-късно щяха да ги оставят сами; в противен случай Дар трябваше да си послужи с малкото английски думи, които бе научил. Той помисли и заговори на Крюгер, използвайки до краен предел английския си речник.

— Нилс, почни да говориш. На твоя език. Независимо за какво.

Дар просто не можеше да каже нищо по-определено; той искаше от Крюгер да говори за нещата, които виждаха по пътя, надявайки се, че ще успее да схване достатъчно ясно значението на някои нови думи, за да ги свърже с вече наученото. Крюгер не го разбра, но се сети, че Дар бе решил нещо, и се зае да му помага. И тъй като той заговори именно за това, което Дар искаше да чуе, нещата потръгнаха някак си.

При повечето човешки същества този метод не би дал особени резултати, но при тях двамата той не бе лишен напълно от смисъл благодарение на необикновената памет на Дар. Въпреки всичко речникът на малкия летец се попълваше прекалено бавно, а се налагаха и чести поправки.

В това време групата мина покрай вулкана и продължи между него и морето по тесния бряг, покрит със съвсем ситна пепел. От дясната им страна джунглата стигаше до самия бряг; виждаха се отделни туфи растителност, разделени от скални образувания и неголеми пространства втвърдена лава. В продължение на няколко часа те вървяха сред разпокъсаната джунгла, отдалечавайки се постепенно от морето. Но теренът не се издигаше; останаха почти на морското равнище и Крюгер нямаше да се изненада, ако се бе изпречило и друго блато. Но наместо в блато, те попаднаха в мъгла.