Читаем Огнен цикъл полностью

Дар не изпадна в истерия единствено благодарение на прекомерната сила на волята си. Той не искаше да има нищо общо с източници на топлина, както изкуствени, така и естествени и затова се отдръпна до вратата, оставяйки Крюгер да завърши сам огледа. Това отне доста време; Крюгер току-що бе решил, че е видял всичко, когато забеляза върху пода някаква метална плочка. Големината й бе около един квадратен инч; в нея нямаше нищо особено, но след като я разгледа по-внимателно, той видя по две малки дупчици до всяка от страните.

Крюгер се върна до чекмеджето с чертожните приспособления, взе пергелите и като натисна с остриетата им в две от дупчиците, успя да измъкне плочката. Върху металната й повърхност не остана никаква следа като резултат от може би необичайната манипулация. Но и този факт не привлече за дълго вниманието му.

Той се загледа в съвсем обикновената, тъмно оцветена повърхност, в която се виждаха два неголеми отвора. Наблюдава я мълчаливо няколко секунди, а после натисна с импровизирания лост; в следващия миг и тази плочка бе поставена встрани, до капака. Под нея момчето видя точно това, което очакваше да види — два сребристи проводника, обградени и разделени от гъвкава черна обвивка, които водеха към метални чашки. Крюгер отдаде дължимото на особеностите, присъщи на различната културна среда, но бе напълно сигурен, че току-що бе отворил една щепселна розетка, предназначена да подава електрически ток на обитателите на тази стая, каквито и да бяха те. Казано накратко — един електрически контакт.

Той погледна проводниците, взря се в тръбичката и дюзата на стената и върна отново погледа си към контакта, като през цялото време си подсвирваше тихо. На края върна капачките на място и успокои Дар, напускайки стаята.

Крюгер не се уплаши, макар и да бе озадачен от видяното. Що за град бе това? Всичко бе добре запазено, а обитателите му не се виждаха; бе изоставен може би не много отдавна, а бе навлязъл в океана на разстояние, за което сушата е трябвало да потъва в продължение на векове; освен това в една и съща сграда имаше газово осветление и електрическа мрежа.

Дар не можа да хвърли светлина върху въпроса. Той се съгласи с доводите на своя приятел за всичко, с изключение на въпроса с газа и електричеството, тъй като тук имаше нужда от пояснение. Крюгер се постара да му го даде според възможностите си, докато почиваха на сянка в коридора на сградата. Тиър се намираше в най-близката си точка, така че всяко движение бе невъзможно. Дар схвана веднага, че газовото осветление е една от формите на огъня, и прехвърли набързо разговора върху електричеството. Крюгер не очакваше особено много от себе си, но остана приятно изненадан, когато откри, че Дар вникна в обясненията му почти без затруднение. Това отне много време, разбира се, но когато Тиър се скри отново зад хълмовете, момчето бе повече от сигурно, че е било разбрано.

После трябваше да решат какво да правят по-нататък. Крюгер считаше, че ще бъде най-добре, ако разгледат още една-две сгради, за да са сигурни, че между тях няма разлика; така щяха да разполагат с обобщени сведения, които Дар можеше да предаде на своите сънародници. В това отношение шансовете на Крюгер бяха много по-малки, но той можеше да използва сам събраната информация.

Затрудненията пред Дар бяха по-сериозни. Неговият интерес бе също събуден; от една страна, той искаше да се върне тук с група от своите хора, а може би и с неколцина Учители, за да научат те повече неща за електричеството, за което му разказа Крюгер. Но той бе нарушил изричните дълговечни инструкции да няма абсолютно нищо общо с огъня; това бе не само заповед на Учителите, а и нареждания, записани в книгите много преди неговото раждане. Той бе сигурен, че строителите на това място, които и да бяха те, не бяха чували никога за тези закони. Питаше се дали резултатът от един подробен доклад, представен в Ледените укрепления, щеше да бъде повторна експедиция или порицание. Той бе длъжен да реши сам своя въпрос, без да иска съвети от Крюгер. Човешкото същество също не бе чувало за закона, но това едва ли бе негова грешка, след като бе живяло в различна среда.

Все пак най-важното в момента бе да събере повече сведения. Той последва Крюгер; в продължение на няколко часа двамата обиколиха доста сгради.

Те се различаваха помежду си, така както се различават и сградите в който и да е град на Земята; следователно нямаше нищо смайващо. Аномалията „газова инсталация — електрическа мрежа“ бе, изглежда, повсеместна; на Дар му направи впечатление, че тръбите се намираха само във вътрешните стаи, докато електрическите контакти се срещаха из входните помещения и дори по външните стени. Навярно част от обитателите на града не бяха склонни да използват електричеството за осветление. Крюгер не се съгласи с предположението на Дар, че може би те не го познават. Според него всеки, който може да изгради източник на ток, достатъчен за нуждите на цял град, би могъл да запали най-малкото електрическа дъга с негова помощ. И може би той имаше право.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Раковый корпус
Раковый корпус

В третьем томе 30-томного Собрания сочинений печатается повесть «Раковый корпус». Сосланный «навечно» в казахский аул после отбытия 8-летнего заключения, больной раком Солженицын получает разрешение пройти курс лечения в онкологическом диспансере Ташкента. Там, летом 1954 года, и задумана повесть. Замысел лежал без движения почти 10 лет. Начав писать в 1963 году, автор вплотную работал над повестью с осени 1965 до осени 1967 года. Попытки «Нового мира» Твардовского напечатать «Раковый корпус» были твердо пресечены властями, но текст распространился в Самиздате и в 1968 году был опубликован по-русски за границей. Переведен практически на все европейские языки и на ряд азиатских. На родине впервые напечатан в 1990.В основе повести – личный опыт и наблюдения автора. Больные «ракового корпуса» – люди со всех концов огромной страны, изо всех социальных слоев. Читатель становится свидетелем борения с болезнью, попыток осмысления жизни и смерти; с волнением следит за робкой сменой общественной обстановки после смерти Сталина, когда страна будто начала обретать сознание после страшной болезни. В героях повести, населяющих одну больничную палату, воплощены боль и надежды России.

Александр Исаевич Солженицын

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХX века
Ад
Ад

Анри Барбюс (1873–1935) — известный французский писатель, лауреат престижной французской литературной Гонкуровской премии.Роман «Ад», опубликованный в 1908 году, является его первым романом. Он до сих пор не был переведён на русский язык, хотя его перевели на многие языки.Выйдя в свет этот роман имел большой успех у читателей Франции, и до настоящего времени продолжает там регулярно переиздаваться.Роману более, чем сто лет, однако он включает в себя многие самые животрепещущие и злободневные человеческие проблемы, существующие и сейчас.В романе представлены все главные события и стороны человеческой жизни: рождение, смерть, любовь в её различных проявлениях, творчество, размышления научные и философские о сути жизни и мироздания, благородство и низость, слабости человеческие.Роман отличает предельный натурализм в описании многих эпизодов, прежде всего любовных.Главный герой считает, что вокруг человека — непостижимый безумный мир, полный противоречий на всех его уровнях: от самого простого житейского до возвышенного интеллектуального с размышлениями о вопросах мироздания.По его мнению, окружающий нас реальный мир есть мираж, галлюцинация. Человек в этом мире — Ничто. Это означает, что он должен быть сосредоточен только на самом себе, ибо всё существует только в нём самом.

Анри Барбюс

Классическая проза