Огнен цикъл

Крюгер разказа подробно за премеждието: как скафандърът му бе останал в калната яма, как неговите другари го бяха изоставили, приемайки за напълно естествена гибелта му, и как се бе спасил случайно благодарение на корена на дървото.

— Кога ще се върнат твоите хора?

— Въобще не ги очаквам. Те нямат причини да вярват, че този свят е населен, защото никой от тях не е видял градовете, в които живеят хората на Дар, а вашето село просто не е било забелязано. Още повече че корабът е разузнавателен, полетът му ще продължи доста ваши години и данните за тази система ще бъдат проучени едва след като той се върне у дома. Дори тогава връщането им е малко вероятно, защото имат достатъчно много работа и по-наблизо от вас.

— Тогава ти си мъртъв за твоите хора.

— Да, аз също мисля така.

— А знаеш ли как се движат вашите кораби?

Крюгер се замисли как до отговори на подобен въпрос, но си спомни, че се бе представил за щурман-курсант.

— Да, познавам техниката и движещата сила.

— Тогава защо не си опитал да си направиш кораб и да се върнеш в твоя свят.

— Знанието и възможностите са различни неща. Например аз зная как се е появил този свят, но не мога да го направя.

— Защо си заедно с този, когото наричаш Дар?

— Срещнах го. На двама е по-лесно, отколкото на един. Освен това бях решил да намеря тук някое място, което е по-хладно и поносимо за едно човешко същество, а той спомена, че отивал към някаква ледена шапка. Това ми бе достатъчно.

— А какво ще правиш, ако на тази ледена шапка намериш и други като него?

— Сигурно ще се постарая да се разбера с тях. Така или иначе, те ще бъдат единствените хора около мен и затова ще се отнасям с тях така, сякаш съм си у дома, стига те да ми дадат възможност, разбира се.

След този отговор настъпи мълчание; може би невидимите Учители го обсъждаха или пък разискваха нещо друго. После въпросите се подновиха, този път към Дар.

Той отговори, че бил летец и обикновено се движел между град Куор и Ледените укрепления. Попитаха го за разположението на града и поискаха пълни подробности. Двамата с Крюгер не можаха да разберат дали Учителите наистина не знаеха, или просто бяха решили да изпитат честността на Дар.

Никой дори не намекна, че Дар не бе жител на тази планета; въпросите продължаваха, а Крюгер изпадаше във все по-голямо недоумение. Мина известно време, преди да му хрумне мисълта, че след като Дар и тези хора бяха от един и същ вид, очевидно и те бяха дошли от друг свят. Засега бе загадка защо те живееха почти като диваци, макар че нищо не изключваше възможността да са останали тук след катастрофата на техния кораб. Навярно именно това обясняваше въпроса към Крюгер дали би могъл да си построи космически кораб. Всъщност то бе достатъчно, за да си обясни всичко освен факта, че Учителите оставаха скрити.

— Какви са тези „книги“, които носиш, и защо се безпокоиш така много за тях.

Зададеният въпрос върна отлетялото внимание на Крюгер към действителността. Самият той бе имал желанието да го постави на своя приятел.

— В тях е записано всичко, което нашите хора са научили и направили през своя живот. Записките на онези, които са живели преди нас, бяха върнати в Укрепленията отдавна, веднага след като усвоихме тяхното съдържание; според нашия закон всеки човек е длъжен да напише свои собствени книги и те да бъдат запазени, така както и всичко, написано преди него.

— Разбирам. Интересна идея; ще трябва да се върнем отново към нея. А сега, още нещо: някои от нашите хора са останали с впечатление, че според теб всичко, свързано с огъня, било незаконно. Вярно ли е това?

— Да.

— А защо?

— Това знаем от нашите Учители, а и книгите от миналото ни казват същото.

— Казвали ли са ви, че той ще ви убие?

— Да, но има още нещо. Да умреш е едно; нали всички умираме, когато настъпи часът, но навярно има и друго, много по-лошо. Струва ми се, че когато умреш от топлина или нещо подобно, ти си мъртъв два пъти. Все пак нито Учителите, нито книгите го казват съвсем ясно.

— И въпреки всичко ти придружаваш това същество, което пали огън винаги, когато пожелае.

— Първия път се уплаших, но после реших, че след като гой не е истински човек, навярно се подчинява на други закони. Почувствувах, че по-важно е да занеса събраните за него сведения в Ледените укрепления, макар и да допусна всички възможни нарушения. Въпреки това оставах винаги колкото бе възможно по-далече от огъня, който той палеше.

Настана доста дълго мълчание, преди Учителят да заговори отново. А когато започна, тонът и думите му бяха окуражителни, поне в началото.

— И двамата показахте добра воля и дадохте полезни сведения — каза скритото същество. — Ние оценяваме това и ви благодарим. Засега оставате при нашите хора. Те ще се погрижат да бъдете добре настанени и нахранени; страх ме е само, че веднага не може да се направи нищо за хладината, която търси чужденецът, но и това може да се уреди постепенно. Оставете книгите и палещата машинка на камъка и нека всички си отидат.

VI. Изследване