Огнена

Едно цвете тупна върху гърдите на един от най-добрите воини на Бриган, който яздеше вдясно от Файър. Файър се засмя с глас, той се усмихна широко и й го подаде. По градските улици Файър бе заобиколена не само от своите стражи, но и от най-опитните бойци на Бриган. Принцът яздеше вляво от нея, носеше сива униформа като войниците си и бе разположил знаменосеца по-назад в колоната, за да не привличат излишно внимание към Файър. Тя обаче не играеше добре ролята си. Вместо да язди със сериозно лице, сведено към ръцете й, и да не поглежда никого в очите, тя се смееше и, забравила болежките си, сияеше, въодушевена от невижданата, шумна суетня наоколо.

Не след дълго — не знаеше дали първо е усетила, или чула, — ала тълпата се промени. Сред посрещаните им се понесе ропот, а после настана странна тишина, по-скоро затишие, Файър почувства смайването и удивлението им. Разбра, че дори с покрита коса и в износените, мръсни дрехи за езда — и макар жителите на града да не бяха я зървали, а вероятно не бяха и помисляли за нея от седемнайсет години — лицето, очите и тялото й им подсказаха коя е. А забулената й с шал глава потвърждаваше подозренията им. Защо иначе да крие косата си? Тя осъзна, че възторгът подклажда сиянието й. Изтри усмивката си и сведе очи.

Бриган даде знак на знаменосеца да застане до тях.

— Не усещам опасност — прошепна тихо Файър.

— Няма значение — отвърна мрачно Бриган. — Ако през тези прозорци се надвеси стрелец, искам да види и двама ни. Човек, решил да отмъсти на Кансръл, няма да стреля по теб, ако рискува да улучи мен.

Прозвуча й като шега. Щом нейните врагове са приятели на Бриган, а нейните приятели са негови врагове, двамата можеха да прекосят целия свят ръка за ръка, без да пострадат от нито една стрела.

В същия миг обаче от тишината се изтръгна зловещ вик.

— Файър! — изкрещя жена от висок прозорец.

Няколко босоноги деца, струпани пред нечий праг, подеха крясъка:

— Файър! Файър!

Присъединиха се и други гласове и накрая всички заприпяваха възгласа — някои благоговейно, други обвинително, а трети без причина, заразени от пленителната и безумна треска на тълпата, Файър препусна към стените на двореца на Наш — зашеметена, объркана от мелодията на собственото си име.

Файър бе чувала, че кралският дворец е с черна фасада. Но не бе подготвена за красотата и ослепителния блясък на камъка. Черното се променяше в зависимост от гледната точка и сияеше и отразяваше чужда светлина. Първото впечатление на Файър бе за преливащо черно, сиво, сребристо и синьо, отразено от източния небосклон, и оранжево и червено от залязващото слънце.

Едва сега осъзна, че очите й са жадували за багрите на Кралския град. Как ли е сияел баща й на това място!

Петте хиляди войници се отклониха в друга посока, когато Файър, стражите й и Бриган наближиха мостика пред портите. Зърнаха върхове на копия и вратите се люшнаха навътре. Конете минаха под наблюдателната кула от черен камък и се озоваха на бял площад, заобиколен от кварцови стени, отразяващи ослепително залеза. Небето над искрящите стъклени покриви розовееше, Файър оглеждаше стените и покривите с широко отворени очи. Един иконом ги посрещна и се ококори срещу Файър.

— Гледай мен, Уелкли — нареди Бриган, скачайки от коня.

Уелкли — нисък, слабоват, безупречно облечен и вчесан, прочисти гърло и се обърна към командира.

— Простете, принце. Изпратих да съобщят на принцеса Клара, че сте пристигнали.

— А Хана?

— В зелената къща е, принце.

Бриган кимна и протегна ръка към Файър.

— Милейди, това е Уелкли, главният иконом на краля.

Файър разбра, че й дава знак да слезе от коня и да се ръкува с Уелкли. Раздвижи се, но остра болка прониза гърба й, затаи дъх, стисна зъби, преметна крак през седлото и се препъна. Само бързият рефлекс на Бриган я спаси да не се приземи по гръб пред главния кралски иконом. Принцът я подхвана хладнокръвно и й помогна да се изправи — с невъзмутимо изражение, сякаш всеки път се смъква от седлото в обятията му. После се втренчи намръщено в белия плочник, докато тя подаваше ръка на Уелкли.

В същия момент на площада се появи жена — природна стихия, разбра тутакси Файър. Обърна се към нея и видя буйна кафява коса, блестящи очи, сияйна усмивка и красива, пищна фигура.

Беше висока почти колкото Бриган. Прегърна го засмяна и го целуна по носа.

— Радвам се да те видя! — Сетне се обърна към Файър: — Аз съм Клара. И сега разбирам Наш — по-ослепителна си дори от Кансръл.

Файър не намери думи да й отговори, а по лицето на Бриган ненадейно се изписа болка. Клара обаче просто се засмя отново и го потупа по бузата.

— Колко си сериозен! Спокойно, братле. Остави дамата на мен.

Бриган кимна.

— Милейди, ще се отбия при теб, преди да замина. — Обърна се към Муса, застанала мълчаливо до конете. — Придружете милейди Файър! — Сетне нареди на принцесата: — Клара, погрижи се днес да я посети лечителка. Жена. — Целуна бързо Клара по бузата. — В случай, че не се видим.

Извърна се и буквално притича през сводестия вход към двореца.