Огнена

— Под краката му винаги гори огън — констатира Клара. — Хайде, милейди, ще ти покажа покоите. Ще ти харесат. Гледат към двора на зелената къща. Повярвай ми, градинарят е ненадминат!

Файър онемя от удивление. Принцесата я сграбчи за ръката и я дръпна към двореца.

Дневната на Файър наистина гледаше към интересна дървена сграда, сгушена в задния двор на замъка — малка къща, боядисана в тъмнозелено и заобиколена от пищни градини и дървета, с които се сливаше, сякаш е изникнала от земята като растенията наоколо.

Прословутият градинар не се виждаше никакъв, но вратата на къщата внезапно се отвори и отвътре излезе жена — млада, с кестенява коса, в бледожълта рокля — и се отправи през овощната градина към двореца.

— Къщата е на Роен — обясни Клара, застанала до Файър. — Построи я, защото смяташе, че кралицата трябва да има място за усамотение. Заживя в нея, след като скъса окончателно с Наш. Сега я е предоставила на Бриган, докато Наш си избере кралица.

Младата жена явно бе свързана с Бриган. Интересно, наистина. И много приятна гледка. Сетне Файър застана пред прозорците на спалнята, където я очакваше още по-приятна гледка — конюшните. Протегна съзнание и намери Смол. Изпита безкрайно облекчение, че той ще е толкова близо.

Стаите бяха твърде просторни и все пак уютни. Прозорците бяха отворени и препречени с телена мрежа — някой явно се бе погрижил за нея, та да може да минава покрай прозорците с незабулена коса, без да я притесняват чудовищни птици и нахални чудовищни буболечки.

Хрумна й, че тук навярно е живял Кансръл, ала веднага отхвърли идеята. Кансръл несъмнено е имал повече стаи, по-просторни и по-близо до краля, с изглед към някой от белите вътрешни площади, с балкон пред всеки висок прозорец, каквито преди малко бе забелязала по стените.

Изведнъж съзнанието на краля прекъсна мислите й. Погледна към вратата на спалнята — учудено, после стреснато — и Наш връхлетя вътре.

— Братко! — възкликна изненадано Клара. — Не успя ли да я дочакаш да се изтупа от прахоляка по пътя?

Стражите на Файър паднаха на колене. Наш дори не ги забеляза. Не чу Клара и тръгна право към прозореца, където стоеше Файър. Обви врата й с ръка и се опита да я целуне.

Тя усети какво предстои, но съзнанието му се оказа бързо и хлъзгаво. Изплъзна й се. При предишната им среща той беше пиян, а сега — трезвен. Разликата бе съществена. За да избегне целувката, тя коленичи в знак на мнимо почитание. Той не я пусна. Опита се да я вдигне.

— Задушаваш я! Спри, Наш! Престани!

Файър сграбчи диво ума му, улови го, ала веднага го изпусна. Обзета от ярост, реши да се престори, че припада, само и само да не целува този мъж. Тогава, ненадейно, някой го издърпа от нея. Тя позна новодошлия и си пое дълбоко дъх. Подпря се на перваза на прозореца и се изправи.

— Муса, освободи стаята — нареди с опасно спокоен глас.

Стражите изчезнаха. Бриган сграбчи Наш за яката и го блъсна в стената.

— Какво правиш? — просъска му. — Осъзнай се!

— Прости ми — заекна Наш с искрено ужасено изражение. — Не бях на себе си. Прости ми, милейди.

Наш се опита да се обърне към Файър, но юмрукът на Бриган се сключи по-здраво и притисна гърлото му.

— Ако тук не е в безопасност, ще я отведа веднага. Ще я взема на юг с мен, разбра ли?

— Да — закима Наш, — да.

— Това е нейната спалня. Защо изобщо си тук?

— Ясно, разбрах! — Наш се опита да отблъсне юмрука на Бриган с две ръце. — Стига! Сбърках. Погледна ли я, си изгубвам ума.

Бриган пусна яката на брат си. Отстъпи назад и потри лице с длани.

— Тогава не я гледай — рече изморено той. — Трябва да поговорим, преди да тръгна.

— Ела в кабинета ми.

Бриган кимна с глава към вратата.

— Ще дойда след пет минути.

Наш се обърна и излезе от стаята с приведени рамене. Изгонен. Беше истинска главоблъсканица този първороден син на Накс и крал на думи. Кой от братята беше крал в действителност?

— Добре ли си, милейди? — попита я Бриган, мръщейки се на шарката по килима.

Файър не беше добре. Разтърка натъртения си гръб.

— Да, принце.

— Можеш да имаш доверие на Клара, милейди — каза Бриган. — И на брат ми Гаран. И на Уелкли и на един-двама от приближените на краля, които Клара ще ти посочи. Понеже лорд Арчър не е тук, държа да те изпратя лично до дома следващия път, когато заминавам на север. Често пътувам натам. Ще потегля отново най-късно след две-три седмици. Приемливо ли ти се струва?

Не, разбира се. Вече й изглеждаше, че се е застояла твърде дълго тук. Ала кимна, преглъщайки болезнено.

— Ще тръгвам — отсече той. — Клара знае как да ми изпраща известия.

Файър кимна отново. Бриган се обърна и излезе бързо от стаята.

Тя се изкъпа, а лечителката с чевръсти ръце й направи масаж и компрес, Файър не възнегодува дори когато се задържаха прекалено натрапливо върху косата й. Облечена в най-семплата рокля от богатия избор, който млада ококорена слугиня й донесе, Файър се почувства по-спокойна. Доколкото бе възможно да се успокои в тези чужди стаи и сред непредсказуемите членове на това странно кралско семейство. И лишена от музика, понеже бе върнала цигулката на законния й собственик.