Огнена

Когато кървенето й започна, Файър се принуди да обясни на стражите си защо крилатите чудовища се събират пред прозорците и, защо разкъсват яростно по-дребните птици и кацат с писъци по первазите й. Приеха го добре — стражите, не птиците. Муса изпрати двамата най-умели стрелци в градината под стаите й на лов за хищници в опасна близост до дворцовите стени.

Делс не се славеше с горещи лета, но дворецът от черен камък и стъклени покриви се сгорещяваше и в слънчеви дни отваряха прозорците. Когато Файър прекосяваше площадите или коридорите, чудовищните птици се вторачваха и пищяха и през техните мрежи. Понякога я преследваха рояци чудовищни насекоми. Това несъмнено не умножаваше и без друго малобройните й доброжелатели в двореца. Всички разпознаваха квадратния белег върху лицето й и го обсъждаха разгорещено. Влезеше ли в някоя стая, шушукането секваше и започваше отново, щом излезеше.

Обеща на краля да обмисли въпроса със затворника, но всъщност не мислеше. Нямаше нужда. Познаваше съзнанието си. Използваше част от силите си да следи къде се намира кралят, за да го отбягва. Още повече й бяха необходими да отблъсква вниманието на хората в двореца. Най-често долавяше любопитство и възторг; понякога враждебност, особено у прислугата. Питаше се дали прислужниците си спомнят по-ясно жестокостта на Кансръл и дали той е бил по-жесток към тях.

От време на време някой тръгваше след нея — мъж или жена, прислужник или благородник — без определена цел. Опитваха се да я заговорят, викаха я. Веднъж сивокоса жена се спусна към нея с думите:

— Милейди Файър, нежна сте като цвете!

Понечи да я прегърне, но Мила протегна ръка и я възпря. Файър — с натежал от болка корем, с изтръпнала, сгорещена кожа — далеч не се чувстваше като нежно цвете. Зачуди се дали да зашлеви жената, или да се отпусне разплакана в обятията й. В същия момент една чудовищна птица задращи по мрежата на прозореца над главите им, жената я погледна и вдигна ръце към нея, запленена от хищника, както преди миг — от Файър.

Някои дами в двореца й завиждаха, задето е завладяла сърцето на краля, който жадуваше от разстояние за нея като буен жребец зад ограда и не криеше поривите си. Срещнеше ли погледите на тези жени с пера от чудовища в косите или с обувки от кожа на чудовищни гущери, Файър свеждаше очи и ги подминаваше. Хранеше се в стаите си. Смущаваха я показните градски маниери в двореца и разбираше, че не би могла да се приспособи, а и така отбягваше краля.

Един ден, докато прекосяваше снежнобелия площад, Файър се натъкна на зрелищна схватка — шепа малки деца срещу дъщерята на принц Гаран, подкрепяна пламенно от кученцето. Файър усети ясно, че дъщерята на Гаран е подстрекателят на юмручната разпра, а от разгорелите се страсти на невръстната войска долови, че вероятно тя самата е в дъното на разногласието. Спрете!, възкликна мислено тя от другия край на площада. Спрете веднага! Всички деца, с изключение на момичето на Гаран замръзнаха, зяпнаха я и след миг се разбягаха с писъци.

Файър изпрати Нийл да доведе лечителка и се втурна с останалите си стражи към момичето с подуто лице и разкървавен нос.

— Добре ли си, дете? — попита Файър.

Момичето се боричкаше с кучето си, което подскачаше, лаеше и извърташе муцуна към дланта й, стиснала каишката му.

— Блочи! — извика му тя с гъгнив глас и клекна до него. — Долу! Престани! Пфу!

Блочи подскочи и се блъсна в окървавеното й лице. Файър се пресегна към съзнанието на кученцето и го успокои. Детето седна върху мраморния плочник до Блочи и опипа бузите и носа си. Присви очи и отметна мократа си коса от лицето.

— Татко ще се разочарова.

Както и предишния път мислите на момиченцето бяха изненадващо недостъпни за Файър, но тя бе доловила достатъчно от чувствата на другите деца, за да разбере какво има предвид.

— Понеже си ме защитила ли?

— Не, защото забравих да пазя лявата си страна. Напомня ми го непрекъснато. И носът ми май е счупен. Ще ме накаже.

Гаран наистина не изглеждаше като олицетворение на добродушието, но Файър не смяташе, че ще накаже дете, задето не е спечелило схватка срещу приблизително осем противници.

— Понеже някой ти е счупил носа ли? Няма да те накаже, разбира се.

Детето въздъхна тъжно.

— Не, защото аз ги нападнах. А той ми е забранил. И защото пропускам уроците. Учителите ме чакат.

— Преди това ще те прегледа лечител — обясни й Файър, стараейки се да не се засмее.

— Уроците са безброй — продължи момичето, не особено заинтригувано от лечителката. — Ако татко не беше принц, нямаше да уча толкова. Обичам уроците по езда, но историята ме приспива. А сега той няма да ми позволи да яздя конете му. Никога! Разрешава ми да им давам имена, но не и да ги яздя. Чичо Гаран ще му каже, че съм пропуснала уроците, и татко ще ми забрани да ги яздя завинаги. На теб позволява ли ти да му яздиш конете? — попита я печално момичето, сякаш очаква да получи трагичен отговор.