Огнена

Файър обаче не успя да продума. Гледаше озадачено детето, а умът й се опитваше да осмисли чутото. Тъмнокосото и тъмнооко момиченце с подуто и окървавено лице наричаше Гаран „чичо“, отличаваше се с необичайна умствена непропускливост, а баща му бе принц.

— Яздя само моя кон — промърмори най-сетне тя.

— А виждала ли си неговите коне? Има много. Луд е по конете.

— Познавам един — отвърна Файър, докато пресмяташе смаяно наум.

— Биг ли? Биг е кобила. Татко казва, че повечето войници предпочитат жребци, но Биг е безстрашна и той не би я сменил за никой жребец. Казва, че и ти си безстрашна. Спасила си му живота. Затова се застъпих за теб — додаде отчаяно тя, припомнила си отново надвисналата опасност; докосна носа си. — Може пък да не е счупен. Мислиш ли, че ще се ядоса по-малко, ако е само подут?

Файър потърка чело.

— На колко си години, дете?

— През зимата стана на шест.

Нийл се появи, подтичвайки с лечителя — усмихнат мъж в зелени дрехи.

— Милейди Файър — кимна й той и клекна до детето. — Принцесо Хана, най-добре елате с мен в лечебницата.

Двамата се отдалечиха. Хана продължаваше да бърбори с гъгнивия си глас. След миг колебание Блочи се втурна след тях.

Файър ги проследи със смаян поглед. Обърна се към стражите си.

— Защо никой не ми е споменал, че командирът има дъщеря?

Мила сви рамене.

— Командирът е потаен, милейди. Чували сме само слухове.

Файър си спомни жената с кестенявата коса в зелената къща.

— Тя ли е майката на детето?

— Говорят, че майката е починала, милейди.

— Кога?

— Не знам. Питайте Муса или принцеса Клара.

— Е… — Файър се опита да се сети накъде се бе запътила, преди да се натъкне на децата. — Да отидем някъде, където не се чува как пищят хищните птици.

— Бяхме тръгнали към конюшните, милейди.

А, да, конюшните, да посетят Смол. И мнозината му приятели — част от които несъмнено имаха кратки, красноречиви имена.

Файър би могла да разпита веднага Клара как така принц на двайсет и две има тайна дъщеря почти на шест. Почака обаче кървенето й да спре и отиде при Гаран.

— Сестра ти ми каза, че работиш твърде много.

Той вдигна очи от отрупаната с документи маса и ги присви.

— Вярно е.

— Ще дойдеш ли на разходка с мен, принце?

— Защо искаш да се разхождаш с мен?

— Защото се опитвам да преценя какво мисля за теб.

Той повдигна вежди.

— О, подлагаш ме на изпитание значи?

— Все ми е едно как го наричаш, но аз отивам. Не съм си подавала носа навън от пет дни.

Тя се обърна и излезе от стаята. Изпита задоволство, защото докато вървеше по коридора, усети как той тръгва след нея и настига стражите й.

— Приех поканата ти по същата причина — обясни й Гаран.

— Звучи справедливо. Мога да ти посвиря, ако искаш. Ще се отбием да си взема цигулката.

— Цигулката — изсумтя той. — Чух за нея. Бриган си мисли, че се къпем в пари.

— Чуваш всичко, предполагам.

— Това ми е работата.

— Ще ми обясниш ли тогава защо никой не ми е споменал за принцеса Хана?

— Защо те интересува принцеса Хана? — изгледа я остро той.

Разумен въпрос. Бръкна в рана, която Файър още не бе усетила.

— Чудех се просто защо кралица Роен и Брокър никога не са отваряли пред мен и дума за нея.

— Длъжни ли са?

Файър разтри врата си под шала и въздъхна, разбрала защо сърцето й настояваше да проведе този разговор тъкмо с Гаран.

— С кралицата винаги разговаряме открито, а Брокър споделя с мен всичко, което научи, защото съдействам на шпионите му — призна тя. — Въпросът не е дали са длъжни, а защо нарочно са отбягвали темата.

— А! Става дума за доверие значи…

Файър си пое дъх.

— И защо пазят детето в тайна? Та то е съвсем малко!

Гаран помълча замислено, като току я поглеждаше изпитателно. Поведе я през централния площад на двореца. Тя го остави охотно да избере посоката. Все още се губеше из дворцовите лабиринти. Тази сутрин тръгна към ковачницата, а се озова в пералнята.

— Малка е — рече най-сетне Гаран, — но я пазехме в тайна още преди да се роди. Самият Бриган научи за нея едва когато тя навърши четири месеца.

— Защо? Коя е майката? Съпруга на враг? На приятел?

— На никого. Момиче от конюшните.

— Защо тогава…

— Хана е трети наследник на трона — обясни тихо Гаран. — Дете е на Бриган. Не на Наш, не на Клара, не мое. Спомни си какви бяха времената тогава, милейди, преди шест години. Ако Брокър ти се е доверявал, както твърдиш, сигурно знаеш какви опасности грозяха Бриган — единствен той в двореца, враждуваше открито с Кансръл.

Файър замълча стъписано и засрамено продължи да слуша историята, която Гаран й разказваше:

— Той беше едва на шестнайсет, но всички знаем колко малко радост имаше в живота му. Момичето се грижеше за конете му. Много красиво момиче. Казваше се Роуз.

— Роуз… — повтори вцепенено Файър.

— Бриган сподели само с четирима от семейството — с мен, Наш, Клара и Роен. Пазеше я в тайна, за да не я излага на опасност. Искаше да се ожени за нея. — Гаран се изсмя сухо. — Беше непоправим романтик. За щастие не успя и връзката им не излезе наяве.

— Защо „за щастие“?

— Син на крал и момиче, което спи при конете?