Огнена светлина

Тамра ме вижда. Забелязва, че съм сред познати и на лицето и се изписва облекчение. Което и позволява да седне, където си иска. Тя ми кимва и се присъединява към голяма група красиви, добре облечени тийнейджъри. Очевидно това е каймакът на гимназията в Чапарал. Бруклин е сред тях, разбира се.

Онова, което открих за нея в третия час, потвърждаваше изцяло казаното от Катрин. Очевидно тя бе чула, че Уил е седял вчера до мен и беше взела съответните мерки. Всеки път щом мисис Шулц се обърнеше към черната дъска, Бруклин се завърташе на стола си и ме гледаше със смразяващ поглед. Чудя се дали вече беше разбрала, че е говорил с мен и в часа по физическо възпитание.

Предполагам такъв поглед би накарал много момичета скришом да се разхленчат. Но на мен не ми действаше. Аз си имах по-сериозни проблеми.

Не съм виждала Уил от часа по физическо. Нито съм решила още дали да изляза с него. От една страна, той вдъхва живот на моето драки, което е най-важното за мен на този етап. Аз трябва по някакъв начин да съхраня тази част от себе си жива. Но същевременно той е всичко онова, което трябва да отбягвам.

Той означава смърт за едно драки. Тук има мрачна ирония, нали? За да запазя себе си, трябва да съм близо до онова, което ме убива.

Обхождам с поглед стола, но не го виждам. Вероятно обедната му почивка е била по друго време. Сърцето ми се свива от съжаление. И в следващия момент се изпълвам с гняв. Объркана съм. Пръстите ми си играят с пакетче кетчуп.

Поне не съм мяркала братовчедите му. Що се отнася до тях, няма объркване. Те трябва да бъдат избягвани на всяка цена. Зендър с неговите лукави очи и Ангъс със свитите му устни. Не знам как бих понесла да видя Тамра на една маса с тях. Бруклин е едно нещо, но те са съвсем друго.

— Сестра ти се приспособява доста добре — коментира Катрин.

— Да — промърморвам аз, докато отварям кутийката си със сода, опитвайки се да внуша на Катрин, че одобрявам това. Защото е така.

Наистина е така.

В онова, което се случваше, имаше логика. Редно беше Тамра да се вписва сред тях. Тя на практика е човешко същество. Винаги бе обичала пътуванията до града или докъдето и да е другаде, стига да бяхме далече от прайда.

— Тя е добра в това — промърморвам аз.

— В какво?

— В приспособяването — отвръщам аз, отпивайки от портокаловата си сода. Типът вредни напитки, които майка ми никога не ни позволява да пием. Течността гъделичка гърлото ми и носът ми се изпълва със силния цитрусов аромат.

— Ти защо не си там с красивите хора?

Свивам рамене.

— Би могла — подхвърля тихо Брендън и след като отхапва залък от сандвича си, на устните му трепва срамежлива полуусмивка. — Ти си точно толкова красива, колкото и тя.

— И как иначе? — Катрин игриво го смушква с лакът. — Нали са близначки?

Усмихвам се. Ръката ми, в която държа парченце картофен чипс, увисва за момент във въздуха.

— Само това ли е нужно? Трябва просто да си привлекателен, за да бъдеш един от тях? Ти също си красива. Би трябвало да е нужно нещо повече от това. — Хапвам чипса и отварям хамбургера си, оглеждайки съмнителното кюфте в него. Сбърчвам нос и поставям хлебчето обратно върху кюфтето.

— Във всеки случай сестра ти трябва да бъде внимателна.

— Ще я направят една от тях — добавя Брендън лаконично.

Все едно са вампири. Въпреки това многозначителните му думи изпращат ледени тръпки по гърба ми.

После пропъждам неприятната мисъл. Тамра и аз сме сестри. Обичаме се. Никога не бихме се наранили една друга. Нищо няма да промени това. Може би най-сетне е дошъл моментът и тя да се почувства някъде у дома си.

Катрин кимва, бръсвайки твърде дългия бретон от очите си, които са с цвета на морска вода.

— Той е прав. Ти не би искала тя да стане една от тях.

Много са нещата, които не бих искала. Не искам да съм тук. Не искам да изгубя себе си в този нов, гибелен за мен свят. Сестра ми се мотае с най-популярните момичета в училище? Трябва ли да добавя и това в списъка? Дори ако то я прави щастлива?

Катрин махва с ръката, в която държи бургера си.

— Казвам ти, тези момичета там са глутница вълци.

В този момент обаче не искам да мисля за това, искам просто този ден да свърши и да реша какво да правя с Уил. Затова решавам да се пошегувам:

— Ти май гледаш доста позитивно на нещата? Нека позная. Обзалагам се, че си мажоретка.

Брендън изсумтява.

Челюстта на Катрин увисва отворена, изглежда ужасена. Бузите и пламват. Сетне свива рамене.

— Може пък да си имам някакво вземане-даване с Бруклин от едно време.

— Наистина ли? — подсмихвам се аз.

— Някога бяха най-добри приятелки — включва се Брендън. — Още преди гимназията.

— Казах ти никога да не споменаваш това — смъмря го Катрин.

— Наистина ли? — питам отново, този път напълно сериозна.

— Всъщност да. Това приключи още първата седмица на първи курс, когато местните богове…

— Тези от по-горния курс — уточнява Брендън.

— … избраха Бруклин за своето малко протеже. Оттогава аз съм просто лош спомен.