Орки

— Факла, за бога! Трябва ли да ти нарисувам картинка в прахта?

— Не, Ваше Величество. — Той скочи от седлото и се затича към останките на колибите.

Докато чакаше нетърпеливо връщането му, тя зарея поглед към кръжащите високо в небето бойни дракони.

Мерсадион се върна с дървена факла, чиято глава бе усукана с натопен в катран плат.

— Запали я! — нареди му тя с привидно безразличие.

Той коленичи и извади огниво, докато тя го стрелкаше с нетърпеливи погледи. Най-сетне успя да запали факлата.

— Дай я тук! — кресна му тя и я дръпна от ръката му. След това се приближи до колибата, от която преди малко бе излязла.

— Това село е унистко гнездо. Няма да е достатъчно назидание, ако само го унищожим. А аз не обичам да оставям нещата недовършени. — Тя хвърли факлата вътре. Почти веднага лумнаха пламъци. Чуха се писъците на неколцината останали живи човеци.

Тя се върна при коня си и скочи на седлото. Той направи същото.

— Наредете на армията да тръгва — заповяда му тя. — Ще потърсим следващото гнездо.

Докато се отдалечаваха, Дженеста погледна през рамо към селото. Пожарът се разрастваше бързо. Скоро от селото щеше да остане само пепел.

— Ако искаш нещо да се свърши както трябва, свърши си го сам — обърна се тя с ведра усмивка към генерала. — Както обичаше да казва многоуважаваната ми майка Вермеграм.

21.

Скарокските тресавища изглежда имаха свой собствен климат.

На пръв поглед времето там не се отличаваше от това в равнините, само дето бе доста по-неприятно. Облаците бяха по-ниски, дъждът — почти непрекъснат, вятърът — по-хапещ. Беше и по-студено. Може би защото нямаше какво да се изпречи на пътя на въздушните маси, които се спускаха откъм настъпващата ледена планина. Нямаше нито планини, нито гори, които да образуват естествена преграда срещу тях, а веднъж пристигнали, те се смесваха с хладината, идваща от Норантелийския океан.

Доволни от наскоро ушитите кожени елеци, оръженосците бяха спрели в покрайнините на блатата и оглеждаха този вещаещ нещастия пейзаж.

Пред тях се простираше огромно и равно мочурище от черна тиня и пясъци. Тук-там се виждаха малки езера, пълни с жълтеникавозелена, жабунясала вода. На места стърчаха единични изсъхнали, наподобяващи скелети дръвчета, които само придаваха допълнително униние на тази мрачна картина. Вонеше на разложена риба и други, още по-нездравословни неща. Нямаше и следа от живинка, не се виждаха дори птици.

В далечината се ширеше океанът. Повърхността му бе разпенена, сивкава. Малко по-навътре стърчаха Малолторските острови, полускрити от мъгли, необитаеми. Някъде там, сред вълните, мръковете се бореха за своето несигурно съществуване.

Това беше тъжна и окаяна сцена и Страк не можа да не я сравни с величествения пейзаж от неговите сънища.

— Така — заговори Хаскеер. — Видяхме, каквото има за виждане, не ни хареса, сега да се връщаме.

— Не бързай толкова — спря го Страк. — Нали казах, че ще разузнаем.

— Какво има да се разузнава? Само гадни пущинаци.

— А ти какво очакваше? — зачуди се Джъп. — Танцуващи девици, които да те замерят с розови листенца?

Койла прекъсна караницата, като се обърна към Страк.

— Как смяташ да го прекосим, капитане?

— Според Кеппатаун ниядското царство се намира от другата страна на блатата, на брега на океана. По-голямата част от него била под юдата.

— Страхотно — промърмори Хаскеер. — Сега пък ще сме риби.

Страк го игнорира.

— Но в двореца на Адпар може да се влезе както по вода, така и по суша. Ако ще го нападаме, ще ни е нужна цялата дружина, с изключение на тези, които ще останат при конете.

— Нали не смяташ да възложиш тази задача на мен? — попита малко настръхнало Алфрей.

Пак се притеснява за възрастта си, помисли си Страк. Изглежда става все по-чувствителен на тази тема.

— Не, разбира се. Ще ни трябваш там. Но, както вече казах, не можем да вземем конете. Талаг, Лиффин, ще ги оставим на вас. Съжалявам, но това също е важна задача.

Двамата кимнаха умърлушено. Никой орк не обичаше да му възлагат скучни задачи, когато наближава бой.

Джъп върна разговора към непосредствено предстоящото.

— Значи предлагаш да действаме направо. Без да пращаме съгледвачи?

— Да. Ще прекосим блатата и ако обстановката позволява, ще влезем в двореца. Не ми се ще да губим повече време.

— Виж, това вече ми харесва — подметна Хаскеер.

— Спомнете си какво каза Кеппатаун — продължи Страк. — Че в момента Адпар има някакви неприятности. Това също може да ни помогне. Но ако положението стане напечено, ще се върнем, без да встъпваме в бой. Животът ни е по-важен от някакви местни размирици.

— Съгласен — кимна Джъп.

Страк погледна към небето.

— Да вървим, преди да е заваляло по-силно. — Той се обърна към Талаг и Лиффин. — Както казах, не възнамеряваме да се задържаме тук. Но ако не се върнем до утре сутрин, действайте както намерите за добре. Можете да продадете конете. Това ще ви осигури известна издръжка.

Двамата го изгледаха мълчаливо.

— Дръжте се близо един до друг — инструктира Страк останалите. — И си отваряйте очите.

— Както винаги — кимна Джъп.