Орки

— Ще удвоим броя на съгледвачите — реши той. — Не само отпред, но и отзад. Хаскеер, ти поеми охраната на тила. Аз самият ще поведа предния отряд. Хайде, всички по местата.

Хаскеер се отдалечи намусен.

— Ще ида да видя как е Меклун — рече Страк на Койла и Джъп. — Вие двамата ще водите колоната. Движете се предпазливо, не избързвайте. — Той препусна напред.

Джуджето хвърли унил поглед на Койла.

— Хайде, изплюй камъчето — подкани го тя.

— Всичко беше толкова просто и ясно, когато потегляхме, а сега нещата се объркаха — оплака се той. — Не очаквах, че ще затънем до гуша.

— Какво ти става бе, да не искаш да живееш вечно?

Джъп помисли, преди да отговори:

— Ами да.

10.

Дженеста довърши женската набързо, което бе необичайно за нея. Не го направи от съжаление, а по-скоро от досада и заради необходимостта да се заеме с нетърпящи отлагане дела.

Слезе от олтара и отвърза от слабините си окървавения рог, който бе използвала като мъжки орган. След това, с умение, натрупано от дълги години опит, тя довърши разчленяването на трупа, при това толкова бързо, че сърцето още тупкаше, когато се добра до него.

Последвалото пиршество бе почти оскъдно. А може би напоследък апетитът й бе нараснал.

Освежена физически и магически, но инак в неизменното напоследък лошо настроение, тя облиза кръвта от пръстите си и отново се замисли за реликвата. Крайният срок, който бе определила на втората група, щеше да изтече скоро. Независимо дали щяха да успеят или не, бе дошло време да извади нови козове, за да засили позициите си в играта.

Тя потрепери. Напоследък все по-трудно понасяше студа. В огнището бе положен голям дънер, но никой не го бе запалил. Дженеста протегна ръка. Сноп ослепителна светлина разцепи тъмнината на подземията. Огънят се разгоря с оглушителен пукот. Наслаждавайки се на топлината му, тя се укори мислено за тази излишна загуба на ценна магична сила. Но както винаги, желанието й да доминира над физическия свят бе по-силно от всичко.

Протегна ръка и дръпна шнура на звънеца. В помещението влязоха двама оркски пазачи. Единият носеше под мишница чувал от зебло.

— Знаете какво трябва да правите — рече им тя. Говореше надменно, с досада в гласа. Дори не си направи труда да ги погледне.

Двамата се заеха да почистват окървавения олтар. Скоро напълниха чувала с останки и го отнесоха.

Обърнала им гръб, Дженеста отново дръпна шнура — този път два пъти.

Веднага щом орките излязоха, на вратата се появи елф. Той спря за миг на прага, втренчил изцъклен поглед в кървавия чувал, който изнасяха стражниците, сетне си придаде безстрастно изражение и тръгна към нея.

Той бе нов прислужник и също както при предишния, Дженеста не можеше да определи от какъв пол е. Всъщност, припомни си тя, за предишния вече знаеше. Може би трябваше да позабави малко темпото, инак скоро щеше да бъде трудно да й намират интересна прислуга.

Както го бяха научили, елфът се поклони на кралицата и се зае да й помага в обличането. Дженеста избра черни дрехи, каквито носеше винаги, когато напускаше замъка — плътно прилепнал кожен елек и бричове за езда, напъхани във високи ботуши. Накрая се заметна с дълго до петите наметало, съшито от кожата на горски мечки. Косата си прибра под черна кожена шапка.

Освободи прислужника с безцеремонен жест. Елфът заотстъпва заднешком, като се кланяше ниско.

Дженеста се приближи към масата до олтара и огледа колекцията си от плетени камшици. Избра един от любимите си, който напълно пасваше на тоалета. Преди да излезе, спря пред огледалото, за да провери крайния ефект.

Стражниците отвън тропнаха с токове, когато тя се появи, след това понечиха да я придружат, но тя ги освободи с нехаен жест. В другия край на коридора имаше озарено от трепкащи факли стълбище. Докато се изкачваше, тя повдигна полите на наметалото си, за да не изцапа краищата му.

При горната врата също имаше пазач, който побърза да й отвори. Веднага щом прекрачи прага, Дженеста се озова в просторен двор, затворен от високи крепостни стени, над които се издигаха кулите на замъка. Смрачаваше се и въздухът беше студен.

В самия център на кралския двор бе завързан дракон — един от предните му крака бе прикован с верига към дебел като бъчва метален стълб. Още една, също тежка и яка верига, тръгваше от стълба и обхващаше дънера на огромен дъб.

Муцуната на дракона бе заровена в малка планина фураж, смесица от сено, сяра, труповете на няколко овце и други вече неузнаваеми остатъци. Под опашката на летящото чудовище се бе образувала друга димяща планина от смлени кости и лъскави фекалии.

Дженеста притисна към носа си една парфюмирана кърпичка.

Насреща й закрачи укротителка. Беше облечена с кожен жакет и меки светлокафяви бричове, прибрани в ботуши с цвят на махагон. Почти всичко в дрехите й бе със светлокафяв или бежов оттенък, единствено шапката й беше бяла, пристегната със златист шнур под брадичката й. Необичайно висока дори за своята раса, тя крачеше с горда осанка, а лицето й излъчваше високомерие.