Орки

От раната рукна кръв и в същия миг човекът получи втори, смъртоносен удар в гърдите и се прекатури от коня. Страк се извърна към следващия противник. Койла успя да измъкне острието от гърдите на първия си противник тъкмо когато върху нея се нахвърли друг. Беше набит и мускулест тип, който размахваше огромен меч. След като отби няколко удара, тя се наведе и опита да го промуши в шията, но мъжът успя да се дръпне.

Без да спира, Койла продължи атаката, като този път свали острието ниско. Изненадващо повратлив, мъжът се плъзна от седлото и острието й разцепи въздуха. Ала Койла продължи да го задържа с меча, докато със свободната си ръка измъкна един от метателните ножове. Миг по-късно острието му се заби право в сърцето на брадатия.

Вляво от нея Хаскеер бе стиснал меча си с две ръце, оставил поводите на воля, докато сечеше наред. Оставяше зад себе си разбити черепи, зейнали гърди и отсечени крайници. Чуваше се пукот на строшени кости, върху лицето му се сипеше кървав дъжд, но завладян от треската да убива, той не спираше.

В хаоса на атаката част от конниците заобиколиха фланга и се опитаха да нападнат Върколаците в гръб. Алфрей и неколцина оръженосци се извърнаха, за да се справят с новата опасност. Заформи се яростна схватка около носилката на Меклун. След като за малко не бе повален от смазващ удар с боздуган, Алфрей се отказа от директния сблъсък, наведе се и преряза каишите на седлото на своя противник. Мъжът се наклони рязко на една страна и тупна на земята. Докато се опитваше да се изправи, един останал без ездач кон го прегази.

Сега вече към тях се присъедини и Джъп, който нападна в гръб двамата конници, заобиколили Алфрей. Човек и джудже кръстосаха мечове. Джъп разпори ръката на противника си и продължи нататък, докато острието се заби в незащитените му гърди.

Нечий меч се блъсна със звън в меча на Страк. Той реагира мигновено, замахна и отсече главата на новия противник. Със следващия се разправи също толкова чевръсто. Нещастникът успя да замахне само два пъти, преди Страк да го посече през лицето.

Въоръжена с меч и кинжал, Койла отби няколко атаки, като използваше тактиката на клещите. Единият от противниците й получи зейнала рана на шията, вторият бе спрян с кинжал в гърдите.

След като изведнъж се озова пред празно пространство, тя потърси с поглед Страк. Той се биеше с дръглив, дългорък и русоляв нападател с луничаво лице. Съдейки по неумелите му движения, изглежда бе от подрастващите на хората, без никакви победи зад гърба си. Страхът му бе осезаем.

Страк бързо сложи край на мъките му с яростен удар в гръкляна. Втори подобен, но хоризонтален замах лиши младежа от глава. Койла почувства върху лицето си ситни, топли капчици.

Тя избърза очите си с опакото на ръката и се изплю гнусливо.

— Избихме ги, Страк — рече тя, докато се мръщеше на соления вкус в устата си.

Излишно беше да го казва. Навсякъде се въргаляха човешки трупове. Само на единия от фланговете бяха останали неколцина противници и сега цялата ярост на орките бе съсредоточена върху им. Хаскеер блъскаше един от тях по главата с нещо, което наподобяваше сопа. Но когато се вгледа по-внимателно, Страк установи, че е човешка ръка със стърчаща кост.

Шепа противници бяха препуснали назад, преследвани от разгорещени от битката оръженосци. Страк им викна да се върнат обратно и те го послушаха неохотно. Скоро конниците се изгубиха от поглед.

Алфрей коленичи до носилката на Меклун. Войниците наскачаха от конете и се заеха да събират разпиляното оръжие. Хаскеер и Джъп се присъединиха към Койла и Страк.

— Май нямаме сериозно ранени — отбеляза Джъп.

— Нищо чудно — захили се Хаскеер. — Страхливи са като феи.

— Защото това бяха селяни, а не войници. Унистки фанатици, ако се съди по външния им вид, вероятно от Тъкашка ливада. Не бяха никак опитни.

— Но ти не го знаеше — изръмжа навъсено Хаскеер.

— За какво намекваш? — озъби се Джъп.

— Че ги доведе право при нас. Кой идиот би направил подобно нещо? Изложи на опасност дружината.

— А какво очакваше да направя, зурло немита?

— Трябваше да ги примамиш настрани.

— И после какво? Да ни претрепят с Калтмон? А може би да ги помоля да те пазят?

— Е, нямаше да изгубим кой знае колко, ако ти бяха видели сметката.

— Майната ти, нощно гърне! Ние сме дружина, ако си го забравил. Държим се един за друг!

— На теб никой не държи, грозна муцуно!

— Ей! — извика им Койла. — Вие двамата няма ли да си затворите устите? Работа ни чака.

— Права е — намеси се Страк. — Не знаем каква е числеността на отряда, за да решаваме, че сме победили. Селяни или не, ако ни превъзхождат многочислено, ще си имаме ядове. Къде ги намери, Джъп?

— По-нагоре по пътя. Има барикада.

— Значи трябва да изберем друг път.

— И да изгубим още време — изсумтя Хаскеер.

Сенките се издължаваха. След още няколко часа щеше да се спусне мрак, перспектива, която никак не се нравеше на Страк, ако из околностите се навъртаха и други човешки отряди.