Осем ловки демона

— Предполагам, че ти си Вол Номер Десет. Наистина няма защо да се чувстваш толкова притеснен, колкото изглеждаш в момента. — Този чуден човек ми намигна и веднъж завинаги ме освободи от чувството за вина. — Онзи ден казах на дъщеря си, че когато умра, може да си спести разноските за погребение, като изправи трупа ми до тези статуи. Никой няма да забележи разликата.

Богът на красотата наистина трябва да се е разкъсвал от завист. Това, което бях взел за художествен израз на страданието, всъщност се оказаха поражения, нанесени от едрата шарка, и едва ли някога бях виждал по-обезобразено човешко лице. Беше истинско чудо, че е запазил зрението си, а що се отнася до занаята му, кой не беше чувал за Йен Ших — най-големия от всички кукловоди?

Поклонът на Господаря Ли не беше така изящен, но все пак беше доста добър.

— Удоволствието е мое, защото за Йен Ших се говори, че е кукловод на боговете, само временно напуснал Небето. Дъщеря му също си е спечелила завистта на обикновените смъртни.

Господарят Ли изостави изкуствения официален тон и премина на народно просторечие:

— Гледал съм изпълненията ти три или четири пъти. Ако станеш по-добър, отколкото си, може да те обвинят в магьосничество, а като заговорихме за това, чувал съм, че дъщеря ти е несравнима в него.

— Не, не е вещица — поясни ми Господарят Ли и се засмя. — Тя е жена шаман, шаманка, и е специалистка по старинните ритуали. За нея можеш да чуеш само добри неща.

Той отново се обърни към кукловода и добави с небрежен тон:

— Вол никога не е виждал Ию и ще го заведа да надзърне вътре.

Това беше изтънчен начин да поискаш информация, без изрично да настояваш да ти я дадат. Йен Ших беше известен и уважаван човек, но социалният му статус беше възможно най-ниският. Той нямаше никакво право (дори по-малко и от мен, ако не придружавах Господаря Ли), да се разхожда по остров Хортензия — това беше територия на аристократите. Но Господарят Ли не поиска от него да обясни присъствието си. Реши да го направи доброволно:

— Често идвам тук преди сезонните жертвоприношения. Целта ми е да открадна нещо — каза той с безразличие. — Многократно съм молил за позволение да си го купя, но неизменно съм получавал отказ. За мен ще е чест, да имам свидетели на престъплението.

— За нас също ще бъде чест — отговори Господарят Ли изискано.

И така, нагоре по пътеката продължихме трима. Господарят Лис удоволствие предостави водачеството на Йен Ших, който умело си пробиваше път в трънаците докато не стигнахме до една скала, в която се чернееше входът на естествена пещера. Отпред имаше кош с наръч факли и с Йен Ших запалихме по една. След, това прекрачихме в гърлото на пещерата и се озовахме във вътрешността на прочутата Ию.

Наистина не знам какво очаквах да видя там. Знам само, че се почувствах разочарован. На практика нямаше нищо за гледане. Това беше една най-обикновена пещера със загладени от водата стени. В средата на пода имаше малък кръгъл отвор, а множество комини но тавана водеха нагоре и навън. Дори древният олтар представляваше един най-обикновен камък, почернял от огньове, горели преди хиляди години, и трябва да призная, че съвременните неща ме заинтригуваха много повече от древните. Това бяха няколко сандъка с церемониални материали, свързани с честването на новата луна, защото Ию по традиция се използва за такива цели. Йен Ших отиде до един от сандъците, вдигна капака му и се усмихна при вида на съдържанието му.

— Нима някой крадец би могъл да устои! — възкликна той.

Аз погледнах в сандъка.

— Глина?

— Много специална глина — отговори кукловодът. — Добиват я от коритото на една река недалеч от Кантон. Смесва се с благовония и след това от нея се правят ухаещи фигурки на жертвени животни. Опитвам се безуспешно да си купя, защото е идеална за моделиране на кукли, преди да ги направя в окончателния им вид.

Видях със страхопочитание как ловките му пръсти откъснаха парче глина и започнаха да го мачкат. Появи се чудесно засмяно лице на жена, а после, само с едно докосване, то се превърна в лице на плачещ старец.

— Нямам нужда от големи количества, но като изсъхне тази глина става чуплива и се налага да идвам дотук по няколко пъти на година, за да крада още — обясни Йен Ших спокойно, след което взе една топка глина, уви я внимателно в парче пергамент и я завърза за кръста си под туниката.

— Ще проверя дали не мога да ти издействам официално разрешение — каза Господарят Ли и сменни темата. — Хайде да покажем на Вол релефите. Един наш приятел има интересна хипотеза относно това чии изображения са те, макар и да не е наясно с какво точно са се занимавали първообразите.

Иен Ших отново ни поведе с факлата си и, да си кажа честно, отново бях разочарован. Прочутият фриз се намираше в един страничен коридор, който се стесняваше и завършваше с дупка, която гледаше към езерото. В началото не видях нищо. Едва когато Господарят Ли ме накара да приближа факлата към стената, успях да различа фигурите, при това с мъка.