Осем ловки демона

Не успях да се доизкажа. Между вилата и Въглищарския хълм се простираше Северното езеро, а дали чих-мей умееше да плува? Да си представиш как чудовището гребе невъзмутимо, седнало в лодка и поставило откъснатата глава между коленете си, беше абсолютно нелепо, а и сякаш още чувах думите на леля Хуа по въпроса за таласъмите: „Вол, ако не можеш да избягаш на слънце, бягай към вода! Живите мъртъвци се боят от нея и дръзват да се намокрят само в много краен случай.“

Господарят Ли даде на Йен Ших последната глътка вино и запрати мехчето в езерото под нас.

— Мога да предположа, че някъде тук имаш скрити кирка и лопата — каза той на кукловода. — Нашата среща беше толкова щастлива, че бих искал да я удължа, така че, ако няма нищо спешно, което да изисква присъствието ти, бих ти предложил да ни помогнеш да открием откъде е минал таласъмът.

Очите на Йен Ших бяха много изразителни и в тях заблестяха искри:

— Фантастично! Ако не друго, поне ще мога да разказвам тази история с месеци — отговори той.

Господарят Ли се качи на гърба ми и тримата забързахме към вилата, като спряхме само колкото да вземем кирката и лопатата, които кукловодът беше скрил в една канавка недалеч. Скоро стигнахме до мястото, където тревата беше изцапана с кръв от мандарин и летяха рояци мухи. Помислих си, че Господарят Ли Ще ни накара да се раздалечим, за да започнем да търсим следи от дълги нокти, но явно имаше нещо друго предвид, защото посочи купчината пръст, от която бе изпълзяло чудовището, и каза:

— Тази пръст уж била изкопана заради някакъв започнат, но недовършен строеж. Само че на остров Хортензия се строй много рядко, а и не съм чувал за подобни планове. Опитайте се да намерите мястото, от което е извадена.

Започнахме да обикаляме голямата купчина, като си пробивахме път през храсталаци и бурен След това разширихме кръговете до диаметър, отвъд който не беше разумно да очакваме, че може да е изкопана пръстта и пренесена на купчината, но не намерихме никаква дупка. Оставаше възможността работниците да са били абсолютни непрофесионалисти и да са хвърляли изкопаното отново върху главите си. Копахме на няколко места в купчината, но навсякъде достигнахме само до твърда земя и изгнила трева.

— Достопочтени учителю, пръстта не е изкопана) оттук — казах аз накрая. — Трябва да е докарана от друго място.

— Тъкмо това — каза благо Господарят Ли, — си мислех и аз. Вероятността това друго място да се намира някъде около Въглищарския хълм на отсрещния! бряг е сто към едно. Таласъмите никога не се отдалечават много от саркофазите, в които се хранят. Нашият изглежда е попаднал, може и да е бил задрямал, в купчина пръст някъде около гробището и случайно заедно с нея е бил докаран дотук, а инстинктът му да се прибира у дома, му е позволил да открие пътя, по който е била прекарана пръстта. Щом един чих-мей е успял да направи това, значи ще се справим и ние.

Сега, след като вече знаехме какво търсим, не загубихме много време. Йен Ших замахна с кирката към високите храсталаци в подножието на една скала недалеч и едва не нарани левия си крак, защото сечивото не срещна никаква съпротива и описа почти пълен кръг. Разтворихме клоните и видяхме голяма черна дупка. Следите от тежко натоварени плъзгачи, както и изпопадалите буци пръст, премахнаха, всякакво съмнение. Изтичах обратно при Ию, за да взема факли, и се спуснахме в тунела, който водеше на изток, към Имперския град и Въглищарския хълм.

Известно време се спускахме, но после тунелът се изравни и аз нервно вдигнах факлата си, за да огледам тавана. Не беше прокопан скоро. Може би беше стар колкото и Ию. На тавана видях движещи се черни петна, наподобяващи паяци, а отвсякъде заплашително се чуваше капане на вода. Намирахме се под дъното на езерото и не ми се искаше да си мисля за срутвания. Единствените останали звуци издавахме ние.

— Чакайте! — каза Господарят Ли.

Той освети с факлата си една ниша в северната стена. Беше около десет метра широка и три метра дълбока, а подът й беше обсипан с каменни отломки. В дъното й забелязах голяма, неотдавна направена бразда, а по някои от отломките Господарят Ли откри стари следи от длето.

— Сякаш някой е открил древен фриз и го е направил на парчета, преди да го видят другите — каза той. — Вол, помниш ли отпечатъка, който намерихме във вилата на Ма? Може би е направен тук. В края на краищата, пръстта, прекарвана през този тунел, е струпала в задния му двор, така че няма начин да не е знаел нищо.