Осем ловки демона

— Считайте, че участвам във всичко това и ви предлагам услугите си, ден или нощ, винаги, щом обстоятелствата го изискват.

Дълбоко в очите на Йен Ших заблестяха и затанцуваха искрички и отново слънчевата му усмивка озари развалините на лицето му.

— Животът иначе е толкова отегчителен! — каза той.

Стигнахме до острова, където оставихме кукловода ла довърши работата си и аз загребах към града. Господарят Ли имаше да прави още много неща и не желаеше да губи никакво време. Накара ме да наема един паланкин и тръгнахме от кабинет на кабинет, от чиновник на чиновник, за да научим сведение тук, някой слух там, и слънцето отдавна беше залязло, когато се отправихме към дома. Умирах от глад, но поне Господарят Ли беше задоволил един друг свой апетит.

— Всичко е съвсем официално — каза той твърдо.

— Ли Котката си е осигурил охраната на Вълчия полк и смята да пътува до Йен-мен, в Шанси, за да разговаря с Великия страж. Вол, какво ли не бих дал, за да можех да съм муха на стената в стаята, в която се срещнат! Този нещастен чиновник е бил осъден на смърт само заради това, че е намекнал за евентуалното пътуване на Ли Котката, а какво толкова секретно може да има в един разговор с Великия страж на Йен-мен?

Разбира се, аз не можех да отговоря. Съсредоточих се върху бунта в стомаха си, докато платихме за паланкина и се отправихме нагоре по тясната пътека към колибата на Господаря Ли, за да се преоблечем, преди да отидем да вечеряме при Едноокия Уонг. Луната отново светеше ярко и старата баба Мин от съседната къща вече ни очакваше.

— Само не големи маймуни! — извика тя от прозореца си и се наведе, за да размаха юмрук.

— А? — изненадано възкликна Господарят Ли.

— Крадци ви идват! Джебчии ви идват! Главорези и мошеници ви идват! Ден и нощ! Пияници и тъпоглавци, курви и пирати, затворници и фалшификатори — добре, добре, добри Само не големи маймуни! — изпищя баба Минг на края на силите си.

Господарят Ли замръзна.

— Да не би случайно тази маймуна да имаше безвкусно нашарена муцуна? — попита той.

— Че каква друга маймуна може да дойде при теб? — извика старицата. — Не искам никакви маймуни с червени носове, сини бузи и жълти бради!

Аз се втурнах в колибата, но лошото вече бе сторено — всичко беше обърнато наопаки, а тайнствената клетка я нямаше.

Глава 7

Досега бяхме посещавали Небесния господар само в кабинета му, но сега Господарят Ли ме заведе у дома му, при това още в ранни зори. Обясни ми, че светецът се будел още с изгряването на зорницата. Отвори ни една възрастна Прислужница. Тя добре познаваше Господаря Ли, така че ни пусна в семплата почти празна къща без да задава въпроси. Вътре опитомени елени си играеха с кучетата, с които бяха отраснали заедно, домашни папагали вдигаха врява недалеч от котките, а един стар сънлив бухал отвори очи и каза: „У!“ След това отново излязохме навън, в най-известната частна градина в Империята. През пролуките в листака прозираха първите слънчеви лъчи, а долу се виждаха малкият кей и специалната рампа, която позволяваше на Небесния господар да се качва в лодката си. Самата градина не може да бъде описана, макар че безчет писатели са се опитвали да го направят. Цялата работа беше в простотата й. Преброих три езерца с рибки, купчина камъни, десет дървета — толкова стари, че и по най-малките им клонки висяха мъхове и лишеи — малка полянка, на която имаше статуя на Лао Цу, много раздърпани храсти и незнайно колко цветя. Това беше всичко, но то не може да обясни чувството за безвремие, което обвива като воал всеки посетител — усещането за нещо непрекъснато, без начало и без край. Може би най-близо до истината е Юан Мей в популярната си песен „Градината на Господаря“, но дори и той признава неуспеха на произведението си като цяло, с изключение на първия куплет:

Вятър тъй древен наоколо пее
с аромата на пролет и лято, тъй нежно той вее.
— Ела тук! О, приближи се!
В хилядите отминали дни потопи се!

Когато приближихме, Небесният господар довършваше сутрешния си чай, седнал край една маса, направена от малък воденичен камък.

— Здравей, Као! — поздрави той весело, но имах чувството, че тази веселост трябва да си пробива път през дебела пелена от тежка умора. — И светла добра утрин на теб, Вол. Други гротескни убийства ли ви водят насам?

— Да, едно. Но тъй като беше безкрайно жестоко и зловещо, не бих го нарекъл „гротескно“ — отговори Господарят Ли и разказа подробно това, което бяхме видели, като спираше и се връщаше назад, когато усетеше, че вниманието на светеца отслабва.

— Ли Котката, а? — каза накрая Небесният господар. Това никак не ми харесва, Као. Той е много могъщ и много хлъзгав. Съмнявам се, че ще успееш да го уловиш и осъдиш за убийство.