Читаем Осем ловки демона полностью

Осем ловки демона

Но нека не избързвам. Всъщност исках да разкажа за първата вечер, след като тръгнахме на път, макар че не се случи нищо особено. Устроихме лагера си на един хълм, когато слънцето тръгна към залез. Огромният фургон куклен театър на Йен Ших беше окъпан в розова светлина и той и аз се канехме да опънем платнището, което предпазваше сламениците ни от росата. Започнахме да набиваме с чукове металните цокли, в които влизаха бамбуковите подпори, поддържащи платнището, а Господарят Ли започна напевно да отмерва ритъма на ударите ни. Тогава чистият глас на Ию Лан се възвиси до облаците — беше импровизация върху сцената, пред очите й, в стила на Лю Чу:

Петкацнали гарги,четириниски облака,тридиви гъски,двареда върби,единлъч на залязващо слънце.

— Подпора! — извика Господарят Ли и ръката на Ию Лан случайно докосна моята, докато помагаше на мъдреца да постави подпората на място.

— Достойни Учителю — попитах аз по-късно, когато бяхме легнали на сламениците си, — вярно ли е, че шаманките не могат да понасят своеволни мъже?

Той измърмори:

— Гхррршшшш — или нещо подобно. Потърсих предзнаменования сред звездите.

— Учителю, вярно ли е също така, че ядосаните шаманки са по-страшни от тигрица с малки?

Той се обърна към мен и каза сънливо:

— Може и да си прав, момчето ми. Някога познавах един сладострастник. Беше наполовина жребец за разплод, наполовина разярен бик. Наричаха го Тонг Подутия. Един ден Тонг посегна с лапите си на една малка хубава шаманка, а тя му хвърли едно око и започна да произнася думи на непознат език.

Изглежда нямаше да каже нищо повече. Откъм сламеника му чух хъркане, след това нещо го задави и той измърмори между две прозявки:

— Сега го наричат Янг-уей.

Хъркането започна отново и след миг разбрах каква е връзката между Тонг Подутия и Янг-уей, което означава „клюмнал пенис“.

— О! — казах аз.

Глава 8

Тъй като Ли Котката щеше да пътува дълго време по море, имахме достатъчно време, за да позволим на Иен Ших по пътя да дава представления и да понапълни ковчежето си. Струва ми се споменах, че всички му помагахме. Ию Лан свиреше на няколко инструмента и пееше много хубаво, Господарят Ли показваше магии, предсказваше бъдещето или лекуваше болести, според настроението си, а аз си слагах черна качулка и със зла усмивка се борех срещу местните шампиони, които си плащаха за тази привилегия, но имаха шанс да приберат значителна печалба, ако ме победят. Още от десетгодишен изхвърлям хора от тепиха, така че изобщо не се притеснявах, че мога да загубя, но и никога не съм наранявал никого.

Както и да е, имам да разказвам за по-важни неща и не мога да си позволя да отделя много време на онези дни, макар че ми се иска. Ще се задоволя да нахвърлям само три кратки случки. Първата стана през един топъл следобед на пазарния площад в някакво малко градче — кукловодът и дъщеря му бяха във фургона и се готвеха за представлението, аз бях приключил с борбите и изливах ведра студена вода върху главата си, така че идваше ред на Господаря Ли. Той сложи на главата си 1 някаква странна, плоска като дъска шапка с пискюли отстрани и облече робата си, покрита със символи, изобразяващи стоте и една болести заедно с боговете им. Качи се на подиума и започна да преглежда някакво местно величие с доста голямо шкембе, лилав нос и зачервени бузи.

— Бъбреците, мой заблудени приятелю, не са нещо, с което можеш да се шегуваш — каза Господарят Ли благо и размаха предупредително пръст пред лицето му.

— Сезонът на бъбреците е зимата, ориентацията им е север, а елементът им е вода; миризмата им е неприятна, вкусът им е солен, цветът им е черен; животното им е костенурка, планината им е Ханг Шан, а богът им е Хсуан-мин; тяхната добродетел е мъдростта, чувството) им е страх й издават тих стенещ звук: „ию“; император на бъбреците е Чуан-хсу, дух получават от Хсуан Йен — двуглавия елен, известен като Черната тъма. От всичко части на тялото те най-малко прощават. Какво си правил с тези велики и опасни органи?

Старецът има остри кокалести пръсти, почти като длета, и доста сила в дясната си ръка, когато нещата опрат до ръгане в тялото.

— Мъчил си се да ги удавиш в шаошинско вино от Че-кианг!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на стоте цветя от Чен-чианг!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на орхидеите от Уси!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Капещото вино от Тамин!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Виното на Златните вълни от Чинин!

— А-а-а-а-а-грххх!

— Вино „Зрънце от рая“ от Хунан!