Осем ловки демона

— Точно това казах и на приятеля ни кукловод — отвърна Господарят Ли. — Според мен единствената ни надежда е да разберем точно с каква контрабанда се занимават и да ги притиснем заради нея. Трябва да принудим дребните риби да обвинят мандарините в убийство, без значение дали е вярно, или не, а след това да накараме тях да хвърлят всичко върху могъщия евнух. Доста е объркано, а може би и излиза, донякъде, от рамките на закона, но не знам какво друго бихме могли да направим.

— Действай в рамките на закона, Као — посъветва го Небесният господар внимателно.

— Да, учителю — отговори Господарят Ли прилежно и кръстоса като ученик показалеца и средния пръст на лявата ръка зад гърба си. — Да си призная, не мандарините, евнусите и техните далавери и убийства ме интересуват. Готов съм да се обзаложа на каквото поискаш, че ролята им във всичко това, което се разиграва в момента и което е безкрайно важно, е само незначителна. Учителю и приятелю мой, как би разтълкувал появата на тези древни клетки, които може би са принадлежали на осемте шамана? Ами появата в същото време на тези второстепенни божества демони, принадлежали на една унищожена религия? Ами това проклето маимуноподобно създание, което може би е съучастник в убийствата на мандарини и със сигурност краде клетки, включително и моята?

Небесният господар се почеса по носа и сви рамене.

— Откъде да знам, Као? Най-напред, сигурен ли си, че шарената муцуна на маимуночовека е истински? Не е ли качествен театрален грим?

— Истинска е — отвърна Господарят Ли без сянка на съмнение. — Вол?

— Да, учителю, истинска е — потвърдих аз. — Луната светеше много силно, а също и лампите в стаята. Можех да видя и порите на кожата му… Не, не беше боя.

Небесният господар се замисли.

— Не мога да се съсредоточавам вече — каза той след малко. — Аз съм като старо дърво, което умира откъм върха. Ще ви кажа нещо. От шест нощи насам сънувам един и същи сън. Започва с майка ми, която умря преди шестдесет години и завършва с това как се опитвам да намеря обувките на баща си. Няма да видя как се сменят листата тази есен, Као. Не мога да мисля достатъчно добре, за да ти предложа нещо разумно. Какво смяташ да нравиш?

Забелязах, че кожата на светеца е станала почти прозрачна и че дори усилието да седи изправен го уморява. Очите ми засмъдяха от сълзи. Да сънуваш мъртъвци и след това обувки, без никакво съмнение, е предзнаменование, че скоро ще се присъединиш към първите, защото „обувки“ и „среща след раздяла“ са омофони — хсиех.

— Ключът към всичко изглежда са Тези клетки — каза Господарят Ли. — И двете принадлежаха на мандарини, които вече не са живи и за които можем да приемем, че са участвали в контрабандата. Едва ли е случайно, че изходът от тунела се намира буквално в задния двор на Ма Туан Лин, а пък надписът на гърба на отпечатъка свързва клетките с някакво търговско начинание. Няма да е неразумно да се допусне, че останалите клетки се намират у другите членове на конспирацията, така че да открием клетките означава да открием самите тях. Освен това се надявам да разбера защо, мътните ги взели, тези клетки са толкова специални. Ли Котката ще замине за Йен-мен, за да разговаря с Великия страж и, според мен, е много добра идея аз и Вол да присъстваме на срещата.

Уморената стара глава леко се надигна.

— Как? — Небесният господар сякаш възвърна част от силите си. — За да стигнеш до Йен-мен, ще трябва да преминеш през множество разбойнически територии. Остава пътят по море, но можеш ли да си позволиш да наемеш два военни кораба, за да те защитават от пирати? А дори и да стигнеш дотам, как смяташ да присъстваш на самата среща?

Господарят Ли се ухили.

— Ли Котката ще пътува по дългия морски път и ще го охранява Вълчият полк. Ако всичко се уреди както съм го замислил, аз и Вол ще можем да пътуваме бавно и спокойно по суша, да се наслаждаваме на природата и няма да има нужда да се безпокоим заради никакви разбойници.

За мен това беше ново, така че се наведох нетърпеливо напред, а Господарят Ли ми смигна.

— Нали чу какво каза Йен Ших? Той също се зарази от нашата болест и иска да участва в разследването, доколкото е в състояние да разбере за какво става дума, разбира се, а що се отнася до премеждията по пътя, чувал ли си да има разбойник, който дотолкова си е загубил разсъдъка, че да се захваща с пътуващ кукловод?

Той беше прав, разбира се. Никой не закачаше кукловодите. Те носеха радост и смях на всички, както на разбойници, така и на войници, а и пътуваха под закрилата на повече божества, отколкото по-голямата част от жреците биха могли да призоват. Господарят Ли се обърна към Небесния господар и намигна:

— Освен това дъщерята на Йен Ших е прославена шаманка, независимо че е много млада. Защитен от кукловод и шаманка бих отишъл и до бърлогата на Трансцеденталната свиня. Що се отнася до самия разговор, ще почакаме и ще видим как ще се развият нещата. Естествено всичко зависи от това, дали Йен Ших ще се съгласи и дали дъщеря му ще тръгна с нас. Светецът кимна.