Осем ловки демона

Мъдрецът пристъпи напред и се обърна към публиката с тържествен глас, а в това време пациентът му стискаше с ръце болните си места и стенеше сърцераздирателно.

— Приятели, помислете си за чудната природа на бъбреците и за добротата на божествата, които са ни ги дали! — започна той с напевен глас. — Именно бъбреците произвеждат костния мозък и именно те дават живот на далака. Бъбреците превръщат телесните течности в урина, пораждат и подхранват космите. Служат на телесната сила и затова горният чифт е прикрепен за сърцето. Служат и на интелекта и затова долният чифт е прикрепен за таза, през който се свързват с гръбначния стълб и оттам — с мозъка. В тях се събира веществото на живота, което съдържа волята на човека и песента им е „Мрачна тъма“, а танцът им е „Зараждането на живота“. Когато не се отнасяме с тях както трябва, те се подуват, стават чувствителни и много, много болезнени.

— А-а-а-а-а-грххх!

— За щастие — продължи Господарят Ли, като отвори малко сандъче, в което имаше множество шишенца, — Императорската лекарска академия ми позволи да отделя малко количество от изумителния тоник за бъбреци на Пао Пу Тси, известен като „Елексир на деветте феи“ и едва ли има нужда да ви припомням, че именно този елексир спаси живота на император Уен. Съдържа канела, сяра, ливанто, смирна, камфор, дра-конова кръв, меден сулфат, мускус, горена стипца, меча жлъчка, жълт графит, гъсеници, дъждовни червеи, копринени буби, цветове от слива, кравешки търбух, жабешка плюнка, стрити нефрити, боракс, дървояди и охлюви. На някои от вас цената може да се стори малко висока, но умните биха се замислили какво ги очаква, ако не я платят.

— А-а-а-а-а-грххх!

Но в края на краищата цялата отговорност за представлението носеше Йен Ших, а не Господарят Ли, така че учтиво, но твърдо, той попречи на стареца да оскубе кокошката докрай.

— Все пак — отбеляза кукловодът, — тук ще се връщам още много пъти, а никак не е лесно да забавляваш жадни за мъст тълпи.

Току-що споменах, че Йен Ших носеше цялата отговорност, а втората случка изисква да кажа още няколко думи по този въпрос. Най-напред, още при първата ни среща, у него долових две много силно изразени особености. (Оставям настрана трагедията с едрата шарка, която го беше обезобразила — сътресението трябва да е било ужасно, защото поведението и жестовете му бяха като на хубав младеж, превърнал се впоследствие в хубав мъж.) Първата особеност беше светлината, която започваше да танцува дълбоко в очите му, когато го заплашеше някаква опасност, и изведнъж аз си спомних едно момче от моето село, което наричахме Видрата и блясъка в очите му, когато се готвеше да скочи с главата надолу в плиткото езерце, образувало се в каменната кариера в подножието на хълма — подвиг, за който никой от останалите не смееше и да си помисли. Често ми се струваше, че да стоиш прекалено близо до кукло вода е все едно да стоиш близо до огън, в който бавно гори дебела бамбукова пръчка. Това означава, че пламъците рано или късно ще нагорещят изпълнената с въздух кухина и експлозията може да те изхвърли във вид на огнена топка направо през стената на колибата. И стигам до втората особеност на кукловода — той беше аристократ и това не е метафора.

— От благородническо потекло? О, да, и аз мисля така — каза Господарят Ли, когато го попитах. — От него просто лъха изтънченост. Според конфуцианството аристократизмът ти се запазва независимо дали се ползваш от благоволението на Императора или не, а Империята е пълна с горди синове, които работят инкогнито като рибари или пазачи на дивеч, тогава, защо не и като кукловоди? Някой ден Йен Ших може да реши да ни разкаже историята си, но дотогава трябва да му засвидетелстваме почитта си, като държим устите си затворени.

Случката, която искам да опиша, е следната. Бяхме стигнали до един хан в края на някакъв град и не можехме да продължим, защото валеше силен дъжд, който превръщаше пътищата в кални тресавища. Иен Ших беше започнал да пие още рано сутринта, седнал сам на една маса в ъгъла. Късно следобед той продължаваше да пие бавно и напоително, без изобщо да му личат лошите последствия от силното вино, но ставаше все по-вглъбен в себе си и по-замислен. Ию Лан (слава на Буда) почиваше във фургона. Изведнъж вратата се отвори с трясък и в хана влезе група благородници. Бяха облечени като за лов и мокри до кости. Всички се умилкваха раболепно пред водача си, който имаше зачервено лице и трескав поглед. Той изрева да донесат вино и да подсилят огъня, викна на нас, селяците, да се махаме и накара най-близкия до него да измете вонящия под, за да може по него да стъпват височайши крака. Най-близкият се оказа Йен Ших. Той стана лениво, взе метлата, която беше подпряна до стената, и изгледа благородника с любопитство.

— Божества! Приликата е фантастична — изломоти той. — Дали Ваша светлост не е роднина на светлейшия господар Ию Йен?

Наглото безочие на червея, дръзнал да заговори тигър, накара благородника да онемее. Освен това, „ию йен“ означава „рибешки очи“.