Осем ловки демона

Съществото ме наблюдаваше с блестящи безизразни очи и когато едно трепване на мускулите му го изпрати на мястото на претендента в очертанията на ринга, аз го кръстих Змията. Великият страж беше поел флага на рефера, тъй като имаше най-висок ранг. Спусна го надолу неочаквано, за да ме свари неподготвен, но аз знаех, че ще постъпи точно така и не се оставих да ме изненада. Реших, че няма никакъв смисъл да търся слабите места на една змия и затова още с падането на флага бях във въздуха, където се извъртях, за да нанеса силен камшичен удар с крак в кокалчето на влечугото. То изобщо не беше очаквало подобно нещо, но въпреки това само спусна надолу ръка и удари крака ми толкова силно, че се завъртях като хвърчило без канап и се пльоснах на земята сред облак прах. Успях веднага да скоча и да заема отбранителна позиция, но влечугото не си направи труда да ме нападне. Очакваше отново да отида и да го позабавлявам. Този път беше изпълнено с такова презрение, че дори не се опита да ме спре, когато посегнах да го хвана през кръста. Тогава разбрах, че хлъзгавата лъскавина на тялото му не е зрителна измама. Ръцете ми се плъзнаха безпомощно по мазната му кожа и с още едно разтърсване на мускулите си, отново ме изпрати на земята.

Що за същество е това, което се разхожда наплескано с мазнина? Не ми остана време да разсъждавам. Змията пристъпи напред и следващото нещо, което осъзнах, беше, че летя към облаците, а после, че ги гледам наопаки. След това се тряснах в земята със сяла, която изкара всичкия въздух от тялото ми. Разбира се, влечугото можеше да приключи с мен още тогава, но вместо това започна да обикаля ринга и да се кланя под аплодисментите на Великия страж и свитата му. Използвах тази възможност, за да загреба две шепи прахоляк и да ги размажа по кръста му. Сега вече ръцете ми имаше за какво да се задържат и преди прахолякът да се превърне в мазна кал, аз го сграбчих и напрегнах всичките си сили, за да го вдигна. Успях, Съществото увисна във въздуха над главата ми. Залитнах няколко пъти и го запратих с цялата си останала сила в краката на Великия страж.

Понякога се чудя как съм оцелял толкова дълго с пилешкия си мозък. Започнах да се кланям на разбойниците, надут като самозабравил се пуяк, но къде се е чуло и видяло някой да обезвреди влечуго, като го хвърли на земята? С това само можеш да го раздразниш и когато отново бях в състояние да мисля, имах впечатлението, че ме е налетял тайфун. Започнах да хвърча насам-натам, да се премятам и подскачам, докато накрая не се оказах легнал по гръб. Змията седеше комфортно над главата ми, държеше ръцете ми вдигнати нагоре и беше увил крака около врата ми. Бавно, много бавно, започна да ги стяга и да ме души точно както боата постъпва с вечерята си.

Великият страж на Йен-мен се наведе над мен и започна да ме наблюдава. Езикът му се показа и облиза устните. Издаде някакъв подигравателен звук и зачака, вероятно да му изпея песничка. Докато дъхът ми секваше, петите ми започнаха да барабанят по земята — най-напред все по-бързо, после все по-бавно и накрая настъпи тишина. Не чувах нищо, освен някакъв приглушен гонг, но изведнъж натискът отслабна и успях да си поема глътка въздух. Великият страж погледна настрани и тогава видях над мен да застава една красива и едновременно ужасна фигура. Беше Ию Лан, обвила се с аурата си на жрица като с блестяща броня, а очите и светеха от ярост.

— Нима искаш да разгневиш демоните на болестта, която измъчва жена ти? — попита тя и всяка дума отекваше като плющене на камшик. — Ти поиска помощ от Тайнствата на У и се закле да живееш праведно, докато не завърши лечението. Как смееш да убиваш?

Косата й наистина беше настръхнала като козина на котка и ако не се намирах в такова положение, щях да побягна като ударено псе.

— Не знаеш ли, че така можеш да раздразниш Трите трупа и Деветте червея в собственото си тяло и по тоз начин да накараш Духа на смъртта, когото предизвикваш, да посети самия теб? Пусни този младеж и се моли на боговете да ти простят!

Тя направи властен жест. Змията вдигна очи към Великия страж, за да получи инструкции, а той отвърна на погледа му — спогледаха се като хора, които спят в едно легло. Стражът кимна. Натискът изчезна напълно и аз освободих ръцете си. Успях да седна и да разтрия врата си, а Великият страж, Змията и антуража им се отдалечиха. Ию Лан също тръгна нанякъде през редиците насядали разбойници, които притеснено отскачаха встрани, за да й направят път.

Господарят Ли беше дошъл едновременно с Ию Лан и беше взел Змията на мерник с един арбалет — за всеки случай, ако се окаже, че страхопочитанието и духовното превъзходство се нуждаят от известна материална подкрепа. Наведе се над мен и разгледа синините ми.

— Няма нищо счупено — каза той развеселен. — Единственото увредено нещо е гордостта ти и ако бях на твое място, не бих се тревожил за това. Този тип просто не е човек.

— Заблзхр — прохърках аз, опитвайки се да произнеса „забелязах“ колкото се може по добре.