Осем ловки демона

ДОКТОРИТЕ И ДЕМОНИТЕ

МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕТО: Дворцовата зала за аудиенции призори. Завеси, задуха, тежки сенки. На подиум в дъното на залата има маса, покрай която са подредени факли. Горят благовония и залата е изпълнена с ароматен дим, миризмата на макове преобладава. Един прилеп лети хаотично във въздуха, блъсва се във факла, продължава да лети с краката нагоре и се приземява на пода, останал с впечатлението, че това е таван. Хваща се за крака на един стол и се киска. Започва монотонно биене на барабан и влизат високопоставените лица, предвождани от Великия страж: на Йен-мен. Настъпва тишина и се чува само кашляне и тътрене на подметки. Тишината продължава. Кашлянето продължава. Отново барабан, по бавно — дам-дум, дам-дум, дам-дум, дам-дум, дам-дум, дан-дум, дан-дум…

Мъртвешка тишина, след което Великият страж и придружаващите го лица подскачат на около метър във въздуха.

ГЛАС ОТНИКЪДЕ: Доведете… болната… при… мен…

Високопоставените гости отскочат встрани, за да направят път на жената на Великия страж, която внасят положена върху носилка с копринена драперия. Тя е млада и никак не изглежда зле, тялото й е силно и присъствието й се забелязва, но без съмнение е болна. Изкачват носилката по стъпалата на подиума и я поставят върху масата. Носачите се покланят и се оттеглят през страничните завеси.

ГЛАС ОТНИКЪДЕ: Демоните на болестта, когато са живели на този свят като мъже и жени, са извършили 9 999 гряха. Заради тях сега те са свързани с Деветте тъми. Душите им са потопени в страданията на Хиляда епохи и за да се сдобият с топлина и светлина, са им нужни невинни души, които да служат като фенери и огнища в Царството на вечната нощ. Вий, що искате да плените душата на тази жена, покажете си!

Тишина. Следва киска не и зловещ смях, а в сенките вляво от носилката проблясват светлинки. Появява се детско лице, но това дете е зло и има зъби като на плъх, а очите му са ужасяващи. Появяват се още деца, докато станат общо седем. Те приближават носилката заплашително и се смеят зловещо.

ГЛАС ОТНИКЪДЕ: Блудницата от Деветте кухи планини изпраща внуците си, но се бои да дойде сама? Добре, така да бъде!

Следва ослепителен блясък, придружен от удар на гонг и облак дим, който се разсейва и от него се появява Господарят Ли, вляво от носилката. На главата му има висока шапка с криле, обсипана със звезди, които показват пътеката, по която поема, когато разговаря с боговете. В лявата му ръка е Конят на нощта, когото язди при посещенията си в долния свят. Когато не го използва, конят има вид на бастун, с желязна конска глава отгоре и желязно конско копито отдолу. В лявата ръка на Господаря. Ли е Вълшебното дайре — на горната му страна са изобразени изгревът, два коса, два коня и мечи зъб. Отвътре са изобразени буково дърво, две жаби, седем гнезда, седем девици и Майката на Огъня. Дългата му бяла роба е покрита с камбанки, кукли, кокали, икони и двадесет и седемте метални диска, символизиращи Дворците на Луната, Той насочва бастуна си към демоните.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: В името на Върховния, роден в хаоса, господар на Тао на Петте съвършенства и Седемте светила, подканям те — махай се!

Злите деца се смеят на шамана. Устите им са широко отворени, все по-широко, невъзможно широко и от тях излизат облаци отровни пчели, които жужат и се насочват към Господаря Ли. Той също отваря уста широко и когато пчелите започват да влизат вътре, ги превръща в зрънца ориз и ги изплюва на пода. Но прииждат все повече и повече. В краката на шамана вече има купчина ориз, но изведнъж се появява още един враг — сред блясък и облак дим, до децата застава Блудницата на Деветте кухи планини. Лицето й е синьо, крилата й са черни, ръцете й завършват с остри орлови нокти. Тя започва да отскубва и да мята стрелите, които я покриват като перушина. Господарят Ли ги улавя с дайрето, но не може да защити и пациентката на носилката, тъй като демоните приближават все повече и повече.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ: О, Безсмъртна дево на Върховното тайнство, Цвете на Средния оригинал, Носителко на меча и пояса на Върховната непорочност, чуй зова на своя слуга и се яви с цялата си слава и гняв!

Трета светкавица, трети гонг, трети облак дим и зад носилката се появява Ию Лан. Тя е абсолютно зашеметяваща. Косата и е сплетена като облак над сребърната трирога корона на Нощната Луна в Първичната Зора и след това е оставена да пада свободно надолу като абаносов водопад. Шапката и от пера на буревестник е украсена със Седемте сапфирени цветя. Аленият й копринен кафтан е украсен с Великата панделка на Феникса, а около кръста й е увит Огненият нефритен пояс на Шестте планини, В сребърна капия виси Мечът на жълтия флуид и Пулсиращия фосфор, а на ботушите й са избродирани жребците, които язди в сенките и слънчевия блясък — Кървавия кон на Деня и Перления кон на Нощта.

ИЮ ЛАН: Върни се в дупката си, блуднице! Никоя невинна душа няма да освети мрака и да стопли смразените кости на черната яма, в която си изпратена от Небесния Височайш на Свещената огърлица и Деветте въздишки!

БЛУДНИЦАТА НА ДЕВЕТТЕ КУХИ ПЛАНИНИ: О, крилати мои! О, зъбати мои! О, рогати мои и надарени с нокти, мои! Долетете при мен! Долетете! Летете! Летете!

Ужасна орда демони с остри като мечове крила, с клюнове и с човки, с рога като копия, се спуска върху Господаря Ли и Ию Лан, които се отбраняват с меч и железен бастун, а тряскането, звънкането, дрънкането, пляскането напомнят шест сборища на ковачи едновременно. Съществата се оттеглят на безопасно разстояние и отново се спускат в коварна атака, но Господарят Ли протяга бастуна си и го разклаща, произнася думи на непознат език и внезапно се появява величествен кон. Той скача на гърба му, а Ию Лан тропва с крак, произнася тайнствени слова и ето! Единият и крак е бос и Кървавият кон на Деня я приема на гърба си! Шаманът и шаманката се издигат във въздуха и там се развихря страховитата битка. От дайрето на Господаря Ли излизат месоядните коне, ужасната Мечка, кълвящите очи косове и отровните жаби. Ию Лан се бие срещу налитащите демони със Сапфирените цветя, превърнали се в сини тигри, Великата панделка, която сега е дракон, и Огнения пояс, който бълва пламъци и кипяща лава.

БЛУДНИЦАТА НА ДЕВЕТТЕ КУХИ ПЛАНИНИ: Сражавайте се, скъпи мои! Сражавайте се! Не се предавайте!

Блудницата е умна. Тя се измъква от бъркотията и се спуска към носилката с болната, а когато отново се издига, в острите си нокти стиска нещо топло и светло. Господарят Ли сразява демоните, като обръща дайрето си наопаки и освобождава Дърветата, Гнездата, Девиците и Майката на Огъня, а Ию Лан обръща големия си жребец и съзира какво се е случило. Шаманката сваля трирогата си корона и я хвърля, и не друго, а самата Луна полита към Блудницата, която сега пищи от страх. Малката светеща душа се измъква от ноктите й започва да се отдалечава обезумяла, докато накрая не изчезне напълно. Господарят Ли и Ию Лан се спускат след Блудницата и последните демони и също изчезват, но гласовете им се чуват ту тук, ту там, ту навсякъде.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

Върни се, о, душа!

На изток има великани с по

хиляда крачки ръст!

И десет слънца, що топят метал

и камъка превръщат в пръст!

ИЮ ЛАН:

Върни се, о, душа!

На юг са хората с боядисани лица

и с черни зъби!

А съскащи змии поглъщат човеци

като вкусни гъби!

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

Върни се, о, душа!

На запад има Движещи се пясъци,

простиращи се до безкрая!

Ще те погълне Бездната на бурята,

ще станеш на пихтия, зная!

А отвъд пустиня страшна е,

с червени мравки, като слонове!

ИЮ ЛАН:

Върни се, о, душа!

На север планината ледена

на огнения дракон е!

Очите му червени са,

а зъбите — ужасни!

Смехът му див, безумен е,

а нравите опасни!

И небето там бяло е — трепти,

сковано във студа!

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

Не можеш да се изкачиш на

Небето над нас, о, душа!

Защото тигри, леопарди

пазят портата

и вълци кръвожадни бродят

из полетата.

ИЮ ЛАН:

Не можеш да се спуснеш и

в Бездната на Мрака,

защото там на девет кръга

чудовище се е навило!

С глава на тигър с три очи е,

а тялото му е на бик!

Носилката се обвива в облак дим. Когато се разсейва, се появяват Господарят Ли и Ию Лан с вдигнати към небето очи и ръце.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

О, душа, но ние можем да

ти покажем пътя към твоето тяло!

Големият свят е с опасности пълен,

а в стария дом има зали

просторни и стаи спокойни.

Прекрасни тераси,

разкошни градини,

където зефирът лотоси гали,

орхидеи люлее,

и мраморни зали с аромат

пълни лелеян!

ИЮ ЛАН:

Много безценни неща

те очакват в стария дом!

Венци и панделки, брокат

и коприни писани,

юргани пухени —

бродирани с бисери,

балдахини бели над теб

ще се ветреят

и свещи ароматни с ярка

светлина ще греят!

ГОСПОДАРЯТ ЛИ:

О, душа! Виж!

Ястията са готови!

Ориз прекрасен, ранна пшеница,

ребърца от теленце пълна паница,

Костенурка яхния и

козленца печени,

залети със сосове,

с имена ненаречени.

Гъски готвени в горчиво и

кисело, патици крехки,

кълки от жерав!

Пилета задушени! Супи омайни!

Медени питки и захарни тайни!

И рубинено вино, с вкус на мед

пречистено, свежо,

охладено в лед!

Високо в тъмните ъгълчета на сводестия таван се появява малка светлинка.

ИЮ ЛАН:

Чуй как музикантите

заемат местата си,

как звънтят камбанките им

и пеят арфите!

Танцьорите те очакват,

в леопардови кожи облечени.

Чуй цитрите и магията

на лютните им!

Чуй тътена на тимпаните!

Светлината става по-ярка и започва да се спуска към носилката. Господарят Ли и Ию Лан я насочват към черния дроб на болната, която наблюдава всичко това с очи, ококорени като супени чинии.

ГОСПОДАРЯТ ЛИ И ИЮ ЛАН:

Твоят дом те очаква, о, душа!

Любовта те очаква, о, душа!

Животът те очаква, о, душа!

Върни се! Върни се! Върни се!

Светлината угасва, а шаманът и шаманката въвеждат душата в черния дроб на болната. Господарят Ли затваря очи и тихо и казва да заспи. Ию Лан застава в предния край на подиума и се обръща към Великия страж, но все още е обзета от Тайнствата.

ИЮ ЛАН: Болестта си отиде. Любовта и животът я очакват, но не забравяйте Тао! Бъдете много внимателни с молитвите и жертвоприношенията си, защото злините гледат да се върнат там, където вече са се подвизавали. На Трите Достопочтени трябва да дадете девет дължини зелена бродирана коприна. Слугите на У не желаят нищо, защото се задоволяват и с вълнението на битката и радостта от победата. Върнете се сега в червения прахоляк на земята.

Вратите, се отварят и нахлува слънчева светлина, а гостите замаяни започват да излизат. Носилката се връща в спалнята, а ароматът на макове се устремява към небето.