Осем ловки демона

— Защо да я променям? Не може да не обясним откъде сме взели стоката, а едва ли може да се измисли нещо по-добро от историята за пленения керван, превозващ чай за Императора. Това, че неотдавна се ожених за дъщеря на разбойник, я прави още по-правдоподобна, а и никак, не е трудно да обясня, че славният ми тъст не може да пласира стоката в страната и затова се е обърнал към мен, за да му осигуря чужди пазари. Няма смисъл да позлатяваме нещо, което и без това си е златно.

Тогава нещата се промениха драматично. Великият страж извади една голяма карта и тъкмо започваха да обсъждат търговски пътища и нови пазари, когато в залата се чу висок пронизителен звук, който въпреки всичко беше приятен — наподобяваше бързо дрънкане на малка сребърна камбанка. Двамата веднага скочиха на крака. Великият страж изтича до западната стена и откачи една картина върху пергамент, опъната на бамбукова рамка. Зад нея се показа врата на сейф. Гърбът му я закри, така че не видях как я отвори, но когато се обърна отново, трябваше да се овладея, за да не извикам. В ръцете си държеше стара клетка, точно като другите две и звукът идваше от нея. Върна се и я сложи на масата. Видях в средата й да трепти светлинка в синхрон с камбанката, но Великият страж се наведе напред, протегна към нея ръка и рамото му не ми позволи да видя какво прави. Звукът рязко прекъсна. Светлинката започна да се разширява, докато запълни цялата клетка и след това очите ми за малко да изпаднат от местата си. Зад пръчките на клетката започна да се оформя човешки лик, който постепенно прие чертите на един високопоставен мандарин, когото бях видял на погребението на Ма Туан Лин! Пръстите на Господаря Ли се бяха впили в рамото ми като ножове, а бръчките около очите му се бяха сгъстили толкова, че се чудех как успява да гледа. След това устата на мандарина се отвори и ние чухме гласа му така ясно, сякаш беше в залата.

— Уважаеми колеги, случи се нещо невероятно! Наистина невероятно! — Говореше толкова възбудено, че от устата му хвърчаха плюнки, и се наложи да направи сериозно усилие да се успокои. — Всичките ни надежди, всичките цели, към които сме се стремели, но не сме могли да постигнем, сега може би ще станат реалност. Ако ви го кажа сам, никога няма да ми повярвате, така че имам честта, имам удоволствието със страхопочитание да ви предам посланието чрез устата на неговия първоизточник. Да продължавам да говоря би било безочие.

Ликът му затрептя и се разнесе подобно на облак, разкъсан от вятъра. След това късчетата започнаха отново да се събират и когато в клетката се появи едно друго лице, лице, което не можех да не разпозная, трябваше да сподавя нов, още по-силен вик на изумление. Защото беше самият Небесен господар.

— Значи вие сте колегите на това същество, а? — попита той тихо! Лицето му изведнъж почервеня и говорът му се превърна в рев. — Вие, тъпоумни магарета! Вие, кастрирани щипогъзици! Вие, видиотени маймуни, чиято единствена дарба е да си приготвят вечеря от собствените си изпражнения! Мушнете изпоцапаните си с лайна пръсти в ушите си и извадете оттам торните бръмбари, защото смятам да ви кажа какви безумци сте!

Великият страж седеше като хипнотизиран, но за жалост не и Ли Котката. Той впи нокти в лакътя на домакина си и посочи трескаво към вратата. Стражът осъзна простия факт, че подслушвачите се въдят в, дворците, точно както плъхове в хамбар. Грабна клетката и задърпа евнуха към южната стена. Там отвориха малка врата и потънаха в нея, а когато я затръшнаха след себе си, крясъците на Небесния господар секнаха.

Господарят Ли също употреби някои обидни думи, изскочи иззад паравана и се втурна към вратата. Не можахме Да я помръднем и когато погледнах през една цепнатина, разбрах, че само шперц не би свършил работа. Оттатък беше залостена с дебело дърво и единствено стенобойна машина би ни помогнала.

— Трябва да разберем какво е намислил Небесният господар — каза мрачно Господарят Ли. — Твърде дълго е живял настрана от светската мръсотия и наистина не си дава сметка колко опасно е да се мъчиш да надхитриш типове, които непременно ще бъдат осъдения на Хилядата отсичания, ако ги заловят. Вол, да излезем през прозореца.

Той скочи на гърба ми, аз се прекачих през парапета на балкона и се спуснах надолу по стената до залата за официални аудиенции, която беше обзаведена като разкошна тронна зала. Високият позлатен трон на Великия страж беше поставен на един подиум, които излизаше от централната кула. Забравих да спомена, че конструкцията на двореца беше тип „Бор“. Това означава, че една каменна кула в средата подпира подовите греди на етажите, подобно на стъблото на бора.

— Вол — каза Господарят Ли, — по всичко личи, че евнухът и Великият страж тръгнаха към кулата, а в почти всички дворци тип „Бор“, освен за източник на въздух, кулите се използват и за провеждане на тайни срещи.